Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Тъкмо беше решил да се върне в покоите си, когато към него се приближи слуга, облечен с алена ливрея.
— Ваше величество — започна слугата и направи дълбок поклон, — принц Келдар ме помоли да ви намеря и да ви съобщя, че би желал да разговаря с вас.
— Къде е той? — попита Гарион.
— В императорската градина, недалеч от северната стена, ваше величество. Съпровожда го един полупиян надрак… и… и една жена, която говори отвратително неприлични приказки. Ама просто няма да повярвате колко неприлични.
— Мисля, че я познавам — отговори му Гарион с усмивка. — И напълно ви вярвам. — След това се обърна и бързо тръгна към императорската градина.
Ярблек въобще не се беше променил. Макар че времето беше приятно топло, той носеше оръфаното си палто и рунтавата шапка от овча кожа. Беше се проснал на една мраморна пейка в обвитата с буйна зеленина беседка, а съвсем близо до него бе поставена бъчвичка с пиво. Вела, по-пищна и изкусителна от всякога, се разхождаше лениво сред цветните лехи, облечена в обичайните си одежди — плътно прилепнали към тялото надракски елек и панталони. От ботушите и пояса й се подаваха обкованите със сребро дръжки на камите. Походката й беше все така предизвикателна и чувствена — маниер, който бе практикувала толкова дълго, че сега крачеше по този изкусителен начин съвсем автоматично, а може би и несъзнателно. Силк седеше на тревата до пейката и също като съдружника си държеше чаша пиво.
— Тъкмо бях решил да тръгна да те търся — рече той, когато Гарион се приближи.
Дългокракият надрак погледна Гарион с присвити очи и изфъфли:
— Я виж ти! И това ако не е кралят на Рива! Виждам, че отново носиш тоя огромен меч, дето сякаш е сраснал с тебе.
— Просто навик — сви рамене Гарион. — Изглеждаш добре, Ярблек — като оставим настрана факта, че си малко пийнал.
— Непрекъснато намалявам количеството пиво, с което се зареждам — заяви благочестиво Ярблек. — Стомахът ми не е такъв, какъвто беше.
— Случайно да си срещал Белгарат, докато идваше насам? — попита Силк.
— Не съм. Трябваше ли?
— Изпратих да повикат и него. Ярблек има информация за нас и ми се ще старият да я чуе от първа ръка.
Гарион огледа грубото лице на партньора на Силк и го попита:
— Колко време ще останеш в Мал Зет?
Ярблек подръпна рошавата си брада и каза:
— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Долмар вече е набавил повечето стоки, от които се нуждаем, ала искам да пообиколя пазарите и да разуча какво е положението тук. В Боктор има един толнедрански търговец, който се интересува от необработени скъпоценни камъни. Бих могъл да натрупам цяло състояние от тази сделка — особено ако успея да прекарам камъните през драснианските митници.
— Нима митничарите на кралица Порен не ти смъкват кожата с щателното си претърсване? Не ровят ли из торбите ти? — попита Гарион.
— Събличат ми дори дрехите — изсмя се Ярлек. — И ги изтърсват една по една. Ала не смеят да докоснат Вела и с пръст. Всички вече научиха как светкавично мята камите си. Вече спечелих двадесет пъти повече пари, отколкото дадох за нея — знаеш ли как? Крия малки пакетчета тук-там по дрехите й. — Надракът се засмя дрезгаво. — И, разбира се, докато ги крия, се разтапям от удоволствие. — Той се оригна гръмотевично. — Извинете.
Белгарат се приближи с бързи крачки през моравата. Възрастният мъж решително бе отказал всички тактични предложения от страна на Закат да се облече с по-благовидни одежди и все още носеше — според Гарион го правеше напук — изцапаната с мазни петна туника, кърпените си панталони и двата ботуша, взети от различни чифтове.
— Е, дойде най-после — изсумтя той на Ярблек, без изобщо да го поздрави.
— Задържах се в Мал Камат и дълго не успях да мръдна оттам — отговори надракът. — Кал Закат събира всички кораби по западния бряг, с които възнамерява да прекара цялата си армия от вонящия Ктхол Мургос. Наложи се да наема лодки, после да ги крия в блатата на север от развалините на Ктхол Мишрак. Той посочи буренцето с пиво. — Искаш ли малко?
— Естествено. Имаш ли още една чаша?
Ярблек потупа тук-там по огромното си палто, бръкна в един от множеството вътрешни джобове и измъкна огъната тенекиена чаша.
— Много обичам, когато човек е добре подготвен — каза Белгарат.