Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— На нито един от началниците на бюрата, нито пък на генералите може да бъде поверена подобна власт — каза Закат и поклати глава. — Дори при сегашното положение те са почти извън контрол.
— Те ще се научат да не преминават границите на допустимото — увери го Гарион. — След като някои от тях бъдат понижени или уволнени, останалите бързо ще схванат за какво става дума.
Закат се усмихна мрачно.
— Казах вече, че ангараките не постъпват така, Гарион. Когато искам да дам пример с някого, обикновено използвам ешафода.
— Естествено, това е вътрешен проблем за империята — призна Гарион. — Ти познаваш хората си по-добре от мен, но ако човек притежава някакъв талант, не можеш да го призовеш отново, след като си му отсякъл главата, нали? Не прахосвай таланта, Закат. Той трудно се намира.
— Знаеш ли? — каза Закат леко развеселен. — Мен ме наричат „леденият човек“, но въпреки привидно мекото ти държане, ти си по-хладнокръвен от мен. Ти си най-хладнокръвният човек, когото съм срещал.
— Отраснал съм в Сендария, Закат — напомни му Гарион. — Практичността там е издигната до нивото на държавна религия. Научих се да управлявам държавата си от един човек на име Фалдор. Наистина, кралството много прилича на селскостопанска ферма. Говоря съвсем сериозно — основната цел на всеки владетел е да попречи държавата му да се разпадне. Даровитите и талантливи подчинени са прекалено ценен ресурс, за да бъде разпиляван на вятъра. Налагало ми се е да мъмря някои хора, но това беше най-страшното наказание, до което съм стигал. По този начин ги задържах около мен, в случай че отново имам нужда от тях. Може би трябва да помислиш малко по този въпрос.
— Ще помисля. — Закат се изправи. — Впрочем, — подхвана той, — след като говорим за корупцията в управлението…
— О? За това ли говорехме?
— Всъщност тъкмо започваме. Началниците на бюрата са повече или по-малко нечестни, ала тримата твои приятели добавят десетки нива по-висша сложност към дребните заговори и измами в палата. Наистина с тях не сме подготвени да се справим.
— О, така ли?
— Прекрасната маркграфиня Лизел всъщност успя да убеди и краля на Палиа, и принц-регента на Делчин, че ще ходатайства за тях. Всеки един от тях е абсолютно убеден, че дългогодишната им вражда най-сетне ще бъде разрешена. Не желая да обявят война помежду си. Вече имам достатъчно неприятности в Каранда.
— Ще разговарям с нея — обеща Гарион.
— А пък принц Келдар притежава буквално цели етажи от Бюрото по търговията. Той получава повече информация дори от мен. Всяка година търговците в Мелцен се събират, за да определят цените на всички стоки, които се продават в Малореа. Това е най-зорко пазената тайна в цялата империя, а Келдар току-що я е купил. Той съвсем преднамерено подбива цените и така разстройва цялата ни икономика.
Гарион се намръщи.
— Не ми е споменавал за това.
— Нямам нищо напротив да осъществява значителни печалби — щом си плаща данъците, — ала няма да допусна да постави под свой контрол цялата търговия в Малореа. Не бих могъл да го сторя, нали?
— Ще му предложа да смекчи малко подхода си. Трябва обаче да разбереш характера на Силк. Не го е грижа за парите, които печели. Той се интересува единствено от играта.
— Все пак ме тревожи преди всичко Сади.
— Така ли?
— Започна твърде активно да се занимава със земеделие.
— Сади ли?!
— В блатата на Камат има едно диворастящо растение. Сади плаща огромни суми за него и един от особено известните бандитски главатари е заповядал на хората си да го отглеждат — освен това те защитават с всички сили реколтата от това растение. Доколкото съм осведомен, там вече се разигравали истински битки.
— Бандит, който отглежда растения, едва ли ще има достатъчно време да ограбва керваните по пътищата — изтъкна Гарион.
— Не за това става дума, Гарион. Нямах нищо против, когато Сади накара няколко висши чиновници да се почувстват на седмото небе или да действат смехотворно, но той внася в града цели кервани от това растение и го разпространява сред всичките ми работници — също така и в армията. А това никак не ми се нрави.
— Ще видя какво мога да направя, за да го накарам да преустанови тази операция — съгласи се Гарион. След това погледна малореанския император с присвити очи. — Но разбираш, че ако обуздая тези тримата, те ще се насочат към нещо съвсем ново — и може би то ще бъде не по-малко разрушително за империята. Няма ли да е по-добре, ако направо ги изведа от Мал Зет?
— Добър опит, Гарион — усмихна се Закат. — Но не мисля, че това е уместно. Ще чакаме, докато армията ми се завърне от Ктхол Мургос. След това всички заедно ще напуснем на коне Мал Зет.