Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Ти си най-упоритият човек, когото съм срещал — изрече разгорещено кралят на Рива. — Не можеш ли да проумееш, че времето се изплъзва между пръстите ни? Това отлагане би могло да окаже катастрофално въздействие — не само за теб и за мен, но и за целия свят?
— Отново ми говориш за онази баснословна среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака? Съжалявам, Гарион, но Зандрамас просто ще трябва да те почака. Не желая ти и Белгарат да бродите свободно из моята империя. Харесваш ми, Гарион, но не мога да ти се доверя напълно.
Гарион почувства, че гневът започна да се надига в гърдите му, издаде войнствено челюстта си и стана.
— Търпението ми вече започна да се изчерпва, Закат. Опитвах се нещата между нас да бъдат уредени по повече или по-малко цивилизован начин, но всичко си има граница, а ние стигнахме в опасна близост до нея. Няма да си губя времето в палата ти още цели три месеца.
— Тук грешиш — отвърна ядосано Закат и също се изправи, като хвърли безцеремонно котето на пода.
Гарион изскърца със зъби, опитвайки се да овладее гнева си.
— До този момент се държах учтиво, но бих желал да ти напомня за онова, което се случи в Рак Хага. Знаеш, че можем да си тръгнем оттук всеки момент, когато пожелаем.
— И в мига, когато го сторите, три мои полка ще се спуснат по петите ви! — Закат вече крещеше.
— Това няма да трае дълго — изрече заплашително Гарион.
— И какво ще направиш? — попита презрително Закат. — Ще превърнеш всичките ми войници в крастави жаби, или какво? Не, Гарион, познавам те достатъчно добре и зная, че няма да постъпиш така.
— Имаш право — каза Гарион. — Не бих го направил, но си мислех за нещо далеч по-значимо. Торак използва Кълбото, за да разцепи света, помниш ли? Зная как го направи, аз самият мога да постъпя по същия начин, ако се наложи. Войските ти ще имат големи неприятности, докато ни преследват, ако изведнъж попаднат в огромен ров, простиращ се по дължината на цяла Малореа — дълбок десет мили и широк петдесет.
— Няма да го направиш! — извика Закат.
— Искаш да опиташ дали мога? — С огромно усилие на волята Гарион овладя гнева си. — Мисля, че може би е време да прекратим този разговор — заяви той. — Започнахме да си крещим заплахи като някакви хлапета в училище. Защо не продължим същата тема някой друг път, след като и двамата се поуспокоим?
Кралят на Рива почувства, че Закат е подготвил хаплив отговор и устните му потръпват от желание да го изрече, но в следващия миг императорът също се овладя, обузда яростта и възвърна самообладанието си, макар че лицето му все още бе побледняло от гняв.
— Мисля, че имаш право — отговори той. Гарион кимна рязко и тръгна към вратата. — Гарион? — изрече въпросително Закат.
— Да?
— Лека нощ.
— Нека да е лека и за тебе. — След тези думи Гарион напусна кабинета на императора.
Нейно императорско височество принцеса Се’Недра, кралица на Рива и любима на Белгарион, Върховен господар на Запада, бе изпаднала в особено заядливо настроение. „Заядливо настроение“ не бе фразата, която нейно императорско височество би използвала, за да опише състоянието си. „Безутешна“ звучеше далеч по-аристократично, но Се’Недра беше достатъчно честна пред себе си и признаваше, че думата „заядливо“ дава най-пълна представа за чувствата, които я измъчваха. Тя се разхождаше раздразнено от стая в стая в покоите, които Закат бе осигурил за нея и Гарион, и любимата й тревистозелена нощница се развяваше след босите й крака. Изведнъж й се прищя да счупи няколко чинии и щеше да го направи, ако подобна постъпка не влизаше грубо в разрез с маниерите, присъщи на възпитана дама.
Някакъв стол се изпречи на пътя й и тя без малко щеше да го ритне, но в последният момент си припомни, че е без обувки. Вместо ритник грабна решително възглавничката от стола и я сложи на пода. След това скочи няколко пъти с все сила върху нея, а после вдигна полите на нощницата до коленете си, раздвижи крак няколко пъти, за да се упражни, и изрита възглавничката чак в отсрещния край на стаята.
— Пада ти се! — извика тя. Без особена причина това я накара да се почувства малко по-добре.
В момента Гарион го нямаше, бе на обичайния си вечерен разговор с император Закат. Се’Недра изведнъж пожела той да е тук, за да се скара с него. Една хубава малка свада сигурно щеше да подобри настроението й.
Излезе през вратата и погледна към издълбаната в пода вана, от която се вдигаше пара. Може би ваната щеше да й помогне? Дори отиде съвсем близо до водата и опита колко е топла, но реши да не се къпе. Въздъхна и излезе. Спря за няколко секунди до отворения прозорец на неосветената всекидневна, от които се виждаше вътрешният двор. Този ден пълната луна бе изплувала рано на небето и изпълваше двора с бледата си безцветна светлина. Езерото в средата отразяваше съвършения й сребърен кръг. Се’Недра остана до прозореца, потънала в мисли.