Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Истинският домакин е винаги готов за гости. Налей си сам. Но се опитай да не разливаш много по земята. — Надракът погледна Гарион. — Ами ти? Мисля, че мога да намеря една чаша и за тебе.
— Не, благодаря, Ярблек. Все още е прекалено рано за мене.
Изведнъж някакъв нисък, облечен в ослепително ярки дрехи мъж се приближи към беседката. Одеждите му бяха истински хаос от несъчетаеми един с друг цветове — един от ръкавите беше зелен, другият — червен. Единият крачол на тесните му, панталони беше на розови и жълти ивици, а другият — на големи сини капки на бял фон. На главата му имаше висока островърха шапка със звънче на върха. Ала не шокиращото му облекло будеше изненадата на зрителите. Погледът на Гарион веднага бе привлечен от факта, че мъжът съвсем без никакви усилия ходеше на ръце, а двата му крака стърчаха във въздуха.
— Дали наистина чух, че някой предлага чаша пиво? — попита той със странен напевен акцент.
Ярблек изгледа сърдито облечения в пъстроцветно облекло акробат, но отново затърси из вътрешните джобове на палтото си.
Непознатият сви рамене, подскочи високо във въздуха, сръчно направи салто и се приземи без никакво усилие на краката си. После енергично изтупа ръце и се приближи към Ярблек с угодническа усмивка. Лицето му нямаше особени белези, беше лице, което човек забравя минута след като го е видял, ала Гарион си помисли, че го е виждал някъде по-рано, и тази мисъл някак го разтревожи.
— О, добри ми господин Ярблек — обърна се акробатът към партньора на Силк. — Сигурен съм, че вие сте най-милият човек на света. Направо щях да се спомина от жажда, знаете ли? — Той взе една чаша, потопи я в бъчвичката с пиво, изпи я на един дъх и промълви с искрено възхищение: — Ама добро питие си си набавил, господин Ярблек! — И отново загреба чаша от живителната течност.
Лицето на Белгарат придоби странен израз — отчасти объркан, отчасти развеселен.
— Той се помъкна след нас, когато напуснахме Мал Камат — каза Ярблек. — Вела смята, че е особено забавен, затова все още не съм го прогонил. Тя започва да крещи така, че ми проглушава ушите, щом нещо не стане по волята й.
— Името ми е Фелдегаст, уважаеми господа — представи се мъжът с пъстрите дрехи и направи прекомерно дълбок поклон. — Жонгльорът Фелдегаст. Освен това съм и акробат — както сами видяхте с очите си. — Имам още едно поприще — комедиант съм със забележителна дарба, при това умея да правя някоя и друга магия — тоест може да се каже, че съм и добър магьосник. Направо свят ще ви се завие и ще се ококорите от удивление пред неземната ми дарба да правя разни фокуси — не, не, хич не ви лъжа, господа. Плюс всичко, казано досега, мога да свиря очарователни мелодии с тази дървена пищялка — ако пък сте изпаднали в меланхолично настроение, ще ви изсвиря тъжни песни с лютнята си — такива, че на гърлата ви ще заседне буца, голяма като планина, а от очите ви ще бликнат топли, изобилни сълзи. Желаете ли да станете свидетели на забележителния ми талант?
— Може би малко по-късно — каза му Белгарат, чийто поглед все още бе развеселен. — Точно сега трябва да обсъдим една друга работа.
— Вземи си още една чаша пиво и иди да развличаш Вела, комедианте — нареди му Ярблек. — Разкажи й някоя от неприличните си истории.
— Това ще бъде божествена наслада за мене, добри ми господин Ярблек — възкликна жонгльорът. — Тя е великолепна жена с богато чувство за хумор и разкошен вкус към неприличните истории. — Той си гребна още пиво, след това изтича с чевръсти подскачащи стъпки към Вела.
— Отвратително — изръмжа Ярблек; — Някои от историите, които й разправя, карат дори мен да се червя, но колкото по-противни са, толкова по-гръмко се смее Вела. — Търговецът мрачно поклати глава.
— Да се заемаме за работа — рече Белгарат. — Трябва да узнаем точно какво става в Каранда сега.
— Това е съвсем лесно — отвърна Ярблек. — Там е Менга с проклетите си демони.
— Долмар ни осведоми по този въпрос — намеси се Силк. — Знаем какво се е случило в Калида, знаем как карандите прииждат от всичките седем кралства, за да се присъединят към армията му. Той предприема ли стъпки на юг?
— Не съм чувал за такова нещо — отговори Ярблек. — Изглежда, че сега укрепва позициите си на север. Предизвиква истинска истерия у карандите. Ако Закат не направи нещо — и то колкото се може по-бързо, — ще се изправи пред съкрушителна революция в империята си. Ала аз мога да ви кажа едно — сега е много опасно да се пътува из северна Каранда. Карандите, подтиквани от Менга, контролират цялата територия до брега на Камат.
— Ние трябва да отидем в Ашаба — каза Гарион.
— Не бих ви посъветвал да го правите — каза Ярблек. — Карандите са придобили някои твърде отблъскващи навици.