Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Чу, че някой отвори вратата на покоите и после рязко я затръшна.
— Се’Недра, къде си? — Гласът на Гарион звучеше раздразнено.
— Тук съм, скъпи.
— Защо стоиш на тъмно? — попита той, влизайки в стаята.
— Просто гледах луната. Осъзнаваш ли, че същата тази луна свети и в Тол Хонет, в Рива също — ако това въобще ти говори нещо.
— Всъщност не съм мислил по този въпрос — отговори той.
— Защо се държиш така грубо с мен?
— Вината не е в тебе, Се’Недра — каза той с извинителен тон. — Просто преживях поредния ожесточен спор със Закат.
— Това, изглежда, ви става навик.
— Защо проявява такъв глупав инат? — попита Гарион.
— Това е в природата на кралете и императорите, скъпи.
— И какво по-точно искаш да кажеш?
— Нищо. Съвсем нищо.
— Искаш ли нещо за пиене? Мисля, че имаме още малко от онова вино.
— Аз пък мисля точно обратното. Точно сега никак не ми се пие.
— Е, аз все пак ще си налея една чаша. След милото ни бъбрене с негово твърдоглаво величество чувствам, че трябва да успокоя с нещо нервите си. — Гарион излезе и след миг съпругата му чу лек звън — каната с вино беше докоснала ръба на кристалната чаша.
Навън, в огрения от лунната светлина вътрешен двор, някой се измъкна от сенките на високите дървета. Беше Силк. Беше само по риза и тесните си панталони, бе преметнал през рамото си чаршаф и си свирукаше весело. Спря до езерото и започна да разкопчава ризата си.
Се’Недра се усмихна и продължи да гледа как дребният мъж се съблича. След това той влезе в езерото, разпръсквайки отразения образ на луната на хиляди блещукащи късчета, и лениво заплува.
От дърветата изплува друга сянка и сред лунната светлина се появи Лизел. Носеше свободно падаща рокля, в косата й имаше някакво цвете. Без съмнение беше червено, но бледата светлина на пълната пролетна луна отнемаше багрите му и го караше да изглежда почти черно на фона на светлата коса на момичето.
— Как е водата? — попита тя съвсем спокойно. Гласът й се чуваше съвсем ясно, сякаш се намираше в една и съща стая със Се’Недра.
Силк възкликна сепнато и се закашля, защото носът и устата му се напълниха с вода. След това пръхтя известно време и накрая отговори ведро:
— Не е лоша.
— Добре — рече Лизел и се приближи до езерото. — Келдар, струва ми се, че е време да поговорим.
— Така ли? За какво?
— За това. — Тя съвсем спокойно разкопча роклята си и я остави да падне в тревата до краката й.
Отдолу не носеше нищо.
— Изглежда, ти е малко трудно да разбереш, че нещата се променят с времето — продължи тя и съвсем преднамерено посочи себе си. — И аз също.
— Забелязах — каза той с възхищение.
— Радвам се. Бях започнала да се страхувам, че зрението ти се е влошило — Лизел пристъпи в езерото и се потопи във водата до кръста. — Е?
— Какво „е“?
— Какво възнамеряваш да направиш по този въпрос? — Русокосата протегна ръка, свали цветето от косата си и внимателно го постави върху повърхността на водата.
Се’Недра се втурна към вратата, без да вдига никакъв шум с босите си, леки като лунни лъчи крака.
— Гарион! — извика тя с настоятелен шепот. — Ела тук!
— Защо?
— Говори по-тихо и ела веднага.
Той промърмори нещо едва чуто и влезе в притъмнялата стая.
— Какво има?
Тя посочи към прозореца, изкиска се тихичко и прошепна:
— Виж!
Гарион отиде до прозореца, хвърли един-единствен поглед към езерото и отклони очи.
Се’Недра отново се изкиска, приближи се до него и се сгуши до рамото му.
— Не е ли много хубаво?
— Сигурен съм, че е — отвърна й той шепнешком. — Но не мисля, че трябва да гледаме.
— Защо не?
Цветето, което Лизел бе оставила върху водата бе преплувало до Силк. Той го вдигна и замислено го помириса.
— Твое е, нали? — рече той и подаде цветето на момичето е млечнобялата кожа.
— Да, мое е — отговори тя. — Но ти все още не си отговорил на въпроса ми.
— На кой въпрос?
— Какво ще направиш сега?
— Все ще измисля нещо.
— Добре. Аз ще ти помогна.
Гарион твърдо протегна ръка и дръпна завесата на прозореца.
— Развали ми удоволствието! — нацупи се Се’Недра.
— Нищо — отвърна й той. — А сега се отдръпни от този прозорец. — Той я изведе от стаята. — Какво е намислила Лизел?