Братството на розата
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Богданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на розата». Краткое содержание книги:
— Знам кой е откраднал картите ти.
Сол гневно попита:
— Кой?
— Инструкторът по плуване.
— Той каза, че не е.
— Излъга. Видях го да ги дава на учителката ни. Знам къде ги сложи тя.
— Къде?
Дойде един възпитател.
— Вие момчета трябва да сте по стаите си и да почивате.
Той тръгна след тях към интерната.
— По-късно ще ти кажа — прошепна Крис на Сол, докато възпитателят не ги гледаше.
След училище Сол изтърча при Крис.
— Кажи ми сега къде са.
В училищната сграда Крис каза на Сол да наблюдава коридора, докато той се промъкне в класната стая.
— Тя ги сложи в бюрото си.
— Но бюрото й е заключено — каза Сол.
— Аз знам как да го отворя.
Крис остави Сол в коридора. Беше видял учителката да излиза навън и реши, че е в безопасност. Не се и опита да отвори бюрото, а изчака достатъчно дълго, за да изглежда все едно го е отворил. Най-накрая излезе в коридора.
— Взе ли ги? — попита Сол тревожно.
Вместо да отговори, Крис поведе Сол след себе си надолу по стълбите. Наоколо нямаше никой. Той бързо бръкна в джоба панталона си и извади картите. Рано следобед ги беше измъкнал иззад тръбата в умивалнята, в подземието на интерната.
Сол беше възхитен. После повдигна вежди озадачен.
— Но как ги извади от бюрото й?
— Някога ще ти покажа. Ти получи картите си обратно. Аз съм този, който ги намери. Просто помни кой ти помогна. Това е всичко — Крис тръгна към изхода.
Зад него Сол каза:
— Благодаря.
Крис сви рамене.
— Няма нищо.
— Чакай малко.
Крис се обърна. Сол вървеше към него и се чумереше, сякаш опитваше да измисли нещо. С мъка претършува картите си и подаде една на Крис.
— Ето.
— Но…
— Вземи я.
Крис погледна картата. Бейб Рут. Коленете му се подгънаха.
— Защо ми помогна? — попита Сол.
— Защото…
Магическата дума каза всичко. Нямаше нужда да добавя „искам да бъда твой приятел“.
Сол погледна неловко към пода.
— Предполагам, че мога да ти покажа по-добър начин да правиш това движение в часовете по плуване.
Крис кимна. Сърцето му заблъска в гърдите. Сега беше негов ред да се начумери. Бръкна в един джоб.
— Вземи — подаде на Сол една шоколадова пръчка „Бейби Рут“.
Очите на Сол се разшириха в учудване.
— Сладките неща са забранени. Откъде взе това?
— Как пренесе картите в училището без да те хванат?
— Тайна.
— Също и моите шоколадови пръчки — Крис бавно затътри крака. — Но аз ще ти кажа, ако и ти ми кажеш.
Те се вгледаха един в друг и се засмяха.
Каква беше тайната на Крис? По-рано същия ден, когато възпитателката взе Крис от час и го изведе навън към административната сграда, той се уплаши, че ще го наказват за нещо. Влезе в кабинета с разтреперени крака. Първо му се стори празен. После, смутен, забеляза един мъж до прозореца да наднича навън. Мъжът беше висок и слаб. Носеше черен костюм. Когато се обърна, Крис премигна изненадан, защото разпозна сивото лице на мъжа, довел го тук.
— Здравей, Крис — гласът му беше нежен. Той се усмихна. — Хубаво е, че те виждам отново.
Крис чу зад себе си вратата да се затваря. Възпитателката излезе. Напрегнато погледна нагоре. Мъжът продължаваше да се усмихва.
— Ти ме помниш, нали? Елиът.
Крис кимна.
— Разбира се, че ме помниш. Дойдох да видя как си — приближи се Елиът. — Знам, че училището ти изглежда странно, но ще свикнеш — той се засмя хитро. — Изглежда, че поне храната ти харесва. Май си сложил някой килограм — все още усмихнат, той се наведе, така че Крис не трябваше да се изпъва, за да го вижда. — Има още една причина да дойда тук.
Той погледна Крис право в очите.
— Казах ти, че ще дойда да те видя — Елиът постави ръце на раменете на Крис. — Искам да знаеш, че спазвам обещанията си — бръкна в джоба си. — Обещах ти да донеса още от тези.
Той държеше две шоколадови пръчки „Бейби Рут“.
Сърцето на Крис заби по-силно. Сега вече знаеше колко са ценни сладкишите в училището. Единственият начин да се сдобиеш с тях бе да ги вмъкнеш нелегално. Жадно ги загледа.
Елиът ги подаде на Крис привидно бавно.
— Обещавам още нещо. Ще ти нося от тях всеки път, когато идвам да те видя. Разчитай на това. Искам да знаеш, че имаш приятел. Повече от приятел. Аз съм ти като баща. Вярвай ми! Разчитай на мен!
Крис пъхна едната в джоба. Не беше сигурен, как ще я използва, но смътно усещаше начина. Вдигна погледа си от шоколада към Елиът. Той отново се усмихна.
— О, изяж го веднага. Наслади му се.
Елиът премигна.
Крис скъса опаковката. Когато отхапа, устата му се напълни със слюнка. Внезапно се почувства изпразнен. Сърцето го заболя. Беше невъзможно да се сдържи. Обгърна Елиът с ръце и конвулсивно зарида.