Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Дейвид кимна на Ролф. Той коленичи и насочи тънък лъч към нефритената глава. Дейвид също вдигна очилата си.
Грегър бе наклонил глава и трескаво работеше върху бомбата. Таймерите и детонаторите бяха откраднати миналата седмица от китайски търговец на черно — идеална улика по фалшивата следа.
Грегър въздъхна облекчено и подаде бюста на Дейвид.
— Всичко е в ред.
Дейвид завинти нефритеното ухо на мястото му. — Да вървим — каза той и се изправи. Направи една крачка към контейнера, когато от тъмното се разнесе глас:
— Кой е там?
Тримата замръзнаха. Ролф изключи фенерчето. Сложиха си отново очилата за нощно виждане. Навътре под навеса се появи светло петно. Недалеч от лабораторията.
— Покажи се или ще извикам охраната!
Дейвид мислеше бързо. Вече бе разпознал гласа. Това бе Едвин Уайнтрауб, главният следовател на АКБД. Изруга. Хангарът трябваше да е празен. Дейвид се наведе към Ролф.
— Запуши му устата. Минимални поражения.
Ролф кимна, бързо отстъпи назад и изчезна в тъмното.
Дейвид бързо пренастрои плана си. Именно това го бе направило толкова успешен командир. В истинския свят нещата рядко вървяха така, както са били замислени. За успеха на една мисия планът трябваше да е гъвкав, способен да се променя при нужда. Като например сега…
Дейвид пристъпи напред.
— Успокойте се, Уайнтрауб! — извика той.
— Аз съм!
— Командир Спенглър? — паниката в гласа на мъжа започна да изчезва.
— Правя последна обиколка, преди да си легна. Какво търсите тук?
— Просто дремех на койката си отзад. Компютърът ми сверява данните. Чакам го да приключи.
— Не трябва да излизате в тази буря. — Всичко е изолирано. Няма никаква опасност.
„Така си мислиш.“ Дейвид знаеше, че Ролф вече е заел позиция. Заговори по-високо, за да задържи вниманието на Уайнтрауб върху себе си.
— Добре. Щом всичко е под контрол, аз тръгвам. Охраната отвън ще остане цялата нощ, ако случайно възникнат проблеми.
— Благодаря! Но всичко ще бъде… Хей, кой си…
Чу се силен удар. Дейвид се намръщи. Ролф се бе проявявал и по-добре. Мърлява работа.
— Всичко е наред! — обади се Ролф.
— Пращам Хендъл да ти помогне. Докарайте този чувал с лайна тук.
Докато чакаше, Дейвид постави бюста на пода и събра инструментите. Пропускът можеше да се обърне в тяхна полза. Първоначалният му план бе да взриви бомбата утре по време на работния ден. Неколцина сигурно щяха да умрат, но цената не бе много висока. Сега обаче плановете се промениха.
Чу шума от стъпки въпреки бурята. Обърна се навреме, за да види как двамата му подчинени влизат в квадрат 22, помъкнали отпуснатото тяло на Уайнтрауб. Китките и глезените му бяха омотани с лейкопласт, както и устата му. Едрият мъж стенеше и правеше немощни опити да се съпротивлява, очевидно все още зашеметен от нападението.
— Донесете го тук и го оставете.
Двамата положиха пленника си на пода.
— Съжалявам, сър — извини се Ролф. — Подхлъзнах се в някаква локва грес. Видя ме, преди да му запуша устата.
— Навсякъде издънки! — рязко каза Дейвид. — Уайнтрауб изобщо не трябваше да е тук.
— Койката му бе скрита зад останките. Мониторът беше изключен. В тъмното…
— Не искам да чувам никакви извинения.
Дейвид се обърна към завързания следовател. Уайнтрауб вече бе дошъл в съзнание. Зад лявото му ухо имаше голяма цицина. Струйка кръв бележеше мястото, където го бе ударил Ролф. Уайнтрауб се взираше в Дейвид с очи, пълни с омраза и гняв.
— Какво ще го правим? — попита Грегър. — Да го метнем зад борда? Излязъл по време на буря и…
Дейвид продължи да изучава плячката си. Пред очите му гневът се смени със страх.
— Не. Нямаме полза да го удавим.
Искрица надежда проблесна в очите на жертвата… смесена с подозрение.
Дейвид се протегна и запуши носа на Уайнтрауб.
— Дръжте го.
Ролф прикова краката му към пода, а Грегър натисна раменете му. Устата му бе залепена с лейкопласт и не можеше да диша. Уайнтрауб се замята. Задушаваше се. Дейвид стискаше здраво носа му, докато говореше на хората си.
— Ще използваме тялото му. Слабото звено в плана ни беше в опита да се обясни спонтанната експлозия утре. Защо? Какво я е предизвикало? Това можеше да събуди подозрения.
Кимна към задушаващия се мъж. Беше започнал да става моравочервен, очите му почти изскачаха от орбитите си при осъзнаването на приближаващата смърт. Дейвид не обърна внимание на паниката му.
— И ето я изкупителната жертва. Нещастното копеле е бърникало в контейнера и без да иска, го е взривило.