Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Сега може би дори ще успеем да стигнем донякъде — каза Карън и заработи с мишката.
След като бе научила за странните свойства на кристалния артефакт, тя убеди Миюки да запази тайна, докато не успее да намери повече подробности за непознатия език. Миюки не възрази. И двете бяха прекалено зашеметени — и уплашени — от откритието си. Скриха находката в сейфа в кабинета на Миюки.
Карън се свърза с факултета по антропология, потърси по ключова дума ронго-ронго и откри шест сайта. Работеше бързо, защото се страхуваше връзката да не прекъсне отново. Щракна с мишката върху адрес, наречен „Жезълът от Сантяго“. От проучванията си знаеше, че това е един от двадесет и петте известни автентични артефакти от древното минало на Рапа Нуи.
На екрана се появи изображение на дървена пръчка. Върху нея бяха издълбани редове дребни знаци. Под снимката имаше детайлна разгъвка на надписа. Карън я маркира. Някои от символите изглеждаха подобни на онези, които бяха намерили в пирамидата.
— Трябва да ги сравним с нашите снимки.
— Готово — обади се безплътният глас на Гейбриъл. Екранът на съседния монитор се раздели на две. Отляво запълзяха знаците от жезъла от Сантяго. В дясната половина се появи надписът от пирамидата. На пръв поглед нямаше никакви съвпадения — имаше сходства, но не пълни. Изведнъж знаците спряха да пълзят по екрана. Два символа, маркирани в червено, заеха централната част на монитора.
— Изглеждат почти еднакво! — ахна Миюки. Карън се намръщи. Все още не бе напълно убедена.
— Може и да е съвпадение. Колко различни начина има да нарисуваш морска звезда? — Тя заговори по-високо: — Гейбриъл, можеш ли да откриеш други съвпадения?
— Вече го направих.
Двата звездни символа станаха по-малки. Върху двете половини на екрана се появиха по тридесет знака, всеки от които имаше своето огледално отражение от другата страна. Човешки фигури, странни същества, геометрични форми — но всички те съвпадаха!
— Мисля, че е нещо повече от съвпадение — меко каза Миюки.
— Няма майтап — обади се Карън.
— Допълвам базата данни — каза Гейбриъл. — Очаквам писмеността да се състои от сто и двадесет основни знака, комбиниращи се в хиляда и двеста до две хиляди съставни знака. При наличието на още данни ще бъда в състояние да започна разчитането.
Очите на Карън се разшириха още повече.
— Не мога да повярвам! Ако Гейбриъл е прав, звездната камера ще се окаже същински Розетски камък за писмеността, ключ към отговор, търсен повече от век! Гейбриъл, ще ти прехвърля и другите образци на ронго-ронго.
Тя се зае отново с компютъра и започна да отваря страниците с другите артефакти от Великденския остров — табличната от Мамари, Голямата и Малката табличка от Вашингтон, Веслото, Арука Куренга, табличката от Сантяго и Малката табличка от Санкт-Петербург.
Най-сетне приключи и се обърна към Миюки.
— В сайта на Торонто са само тези находки. Може ли Гейбриъл да потърси сам в другите университети? Ако успеем да въведем и знаците от останалите шестнадесет…
— Вероятността да разчетем писмеността ще бъде по-висока. — Миюки също повиши глас: — Гейбриъл, би ли поразровил в мрежата?
— Разбира се, професор Накано. Започвам веднага. Карън хвана китката на Миюки.
— Даваш ли си сметка какво може да означава това? — И развълнувана си отговори: — Повече от век учените се опитват да разчетат писмеността ронго-ронго. Колко стара е тя? Откъде се е появила? Кой я е предал на островитяните? Историята на тази част от света ще бъде най-сетне разкрита!
— Не се навивай толкова много, Карън.
— Не се навивам — излъга тя. — Но и да не стане така, откриването на нови примери на ронго-ронго в другия край на Пасифика е само по себе си достатъчен повод за безброй статии. Находката ще принуди историците да преразгледат становищата си за района. А и какво ли друго има в Чатан? Та ние зърнахме една нищожна част от повърхността. Трябва…
Монтираната на вратата сирена зави. Карън подскочи. Миюки се изправи.
— Какво става? — попита Карън.
— Алармата в кабинета ми! Някой се опитва да проникне там.
Карън скочи на крака.
— Кристалната звезда! Миюки я хвана за лакътя.
— Охраната долу ще се погрижи.
Карън се освободи от хватката на приятелката си и тръгна към вратата. Мислите й бясно препускаха. Не биваше да си позволи да изгуби следа към тайна, по-стара от човечеството. Разкопча белия си памучен комбинезон и сграбчи пистолета си. За щастие полицаите не бяха открили оръжието й след инцидента при Чатан. А след онова приключение не се разделяше никога с него.