Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Университетът в Рюкю, префектура Окинава, Япония
Докато се изкачваше по стълбите, Карън трепереше от желание да се захване за работа. След вчерашния опит за кражба двете с Миюки бяха прекарали целия ден в разправии с охраната на университета. Въпреки че бе използвала пистолета си за самоотбрана, властите й го отнеха. Поради стриктните японски закони трябваше да дава показания в продължение на часове, докато най-после я пуснаха от полицията. По-късно ректорът на университета, загрижен след атаката, се обади и увери двете жени, че ще им осигури допълнителна охрана.
Карън от своя страна също бе взела мерки и бе преместила кристалната звезда в трезора на банката, очаквайки повторен опит за кражба.
Дори в този момент, докато се катереше нагоре по стълбите, я придружаваха двама униформени служители на охраната. Поне ректорът бе удържал на думата си, помисли си Карън. Най-сетне стигна до четвъртия етаж и тръгна към лабораторията на Миюки. След като почука и се представи, чу изщракване на ключалка. Вратата се отвори едва-едва.
— Добре ли сте, докторе? — попита бодигардът на японски.
Миюки кимна и отвори вратата, за да може Карън да влезе.
— Тук сме в безопасност — каза Карън на развален японски. — Ще заключим вратите и ще ви се обадим, когато стане време да тръгваме.
Мъжът кимна и се обърна. Карън затвори вратата и Миюки я заключи отново. Карън въздъхна и хвана ръката на приятелката си.
— Сега сме защитени — каза тя. — Няма да се върнат. Не и при толкова много охрана.
— Но…
Карън стисна ръката й. Спомни си колко спокоен бе главатарят на крадците и как изби пушката на партньора си.
— Не мисля, че възнамеряват да ни сторят зло. Искат само артефакта.
— И са решени да го получат на всяка цена — мрачно добави Миюки.
— Не се безпокой. Оставила съм го в трезора. Ще им се наложи да се справят с охраната на Токийската банка, за да се доберат до него.
— Въпреки това не искам да рискувам. — Миюки посочи към комбинезоните, висящи на стената. — Хайде. Гейбриъл откри нещо интересно.
— Наистина ли? Нещо за писмеността?
— Да, приключи със събирането на останалите образци от Великденския остров.
Карън побърза да навлече комбинезона. — Смяташ ли, че разполага с достатъчно информация, за да може да я преведе?
— Много е рано да се каже. В момента работи по въпроса. Като напъхваше косата си в бонето по пътя към втората врата, Карън попита:
— А ти какво мислиш?
Миюки сви рамене и отключи вратата към лабораторията. Отново се разнесе познатото съскане.
— Не би трябвало ти да ме питаш.
С типичния си японски стоицизъм Миюки рядко се шегуваше, когато ставаше въпрос за работа. Затова думите й заинтригуваха Карън.
— Какво има? — Сама ще видиш.
Очевидно бе открила нещо важно.
— Какво? Какво има?
Миюки я поведе към редицата компютри.
— Гейбриъл, ако обичаш, изведи Образ 2B на първи монитор.
— Разбира се. Добро утро, доктор Грейс.
— Добро утро, Гейбриъл! — Карън вече започваше да свиква с безплътния им колега.
Двете седнаха на столовете си. Карън видя на монитора пред тях да се носят данни с такава скорост, че изглеждаха размазани. Но все пак успя да забележи, че много от образите бяха на непознатите йероглифи. След няколко секунди на екрана се появиха пет знака.
@@@@@@
Не й направиха особено впечатление.
— Добре. Какво е това? Да не би да си в състояние да ги преведеш, Гейбриъл?
— Не, доктор Грейс. При сега наличните данни дешифрирането на езика остава невъзможно.
Карън разочаровано се намръщи.
— Откри ли други образци на писмеността ронго-ронго? — Открих всичките, доктор Грейс.
— Всичките двадесет и пет? — вдигна вежди Карън. — Толкова бързо?
— Да. Свързах се с четиристотин и тринадесет сайта и събрах всички образци на този език. За съжаление, върху три от артефактите имаше еднакви надписи, а един съдържаше само един-единствен знак. Данните са недостатъчни за успешно дешифриране.
— Какво е това тогава? — погледна към монитора Карън. — От кой артефакт са тези знаци?
— От никой.
— Какво?
— Моля те, обясни, Гейбриъл. Обясни параметрите си на търсене — намеси се Миюки. Обърна се към Карън и добави забързано: — Сам се сети за всичко това.
Лицето й сияеше от радост и гордост.
— След като потърсих по ключова дума „ронго-ронго“, направих и търсене по всеки отделен символ — 120 на брой, за да бъдем точни. В археологическия сайт на Харвардския университет открих обява, която отговаряше на три от моите критерии.
Три от петте символа на екрана светнаха в червено.
— А другите два? — Карън все още се мъчеше да разбере.