Триъгълникът на дракона

— Несъмнено. За щастие утре на помощ ще пристигне и флотска подводница. Така ще можем да ускорим работата.

Джак кимна. Подводницата беше най-новият прототип в Отряда за дълбочинна работа, можеше да се спуска на дълбочина до четири хиляди и петстотин метра и да развива скорост до четиридесет възела.

— Четох за „Персей“. Същинско ферари.

— При това зъбато ферари. Наскоро го оборудваха с мини-торпеда.

Очите на Джак се разшириха.

— Това е най-новата модификация на „Персей“. Информацията е все още секретна.

— Трябваше ли да ми го казвате?

Хюстън махна с ръка.

— Утре така и така щеше да разбереш. Тези малки подводни приятелчета биха ти помогнали, ако някоя твар отново се опита да те налапа.

Джак се ухили.

— Е, не бих възразил флотата да ми пази гърба.

Шум от стъпки по стълбата прекъсна разговора им. И двамата се обърнаха. Джордж Клейн се показа откъм долната палуба.

— Стори ми се, че чух гласове — каза историкът. — И се надявах, че си все още буден, Джак.

Джак бе изненадан от неугледния вид на професора — тъмни кръгове около очите, покрита с четина брада. Сякаш бе изкарал две денонощия, без да мигне. И като се замисли, си даде сметка, че не бе виждал Джордж през целия ден.

— Какво има, професоре? Историкът вдигна навита на руло карта.

— Нещо, което исках да споделя с теб. Проучвах инцидентите от миналото в този район. Мисля, че трябва да видиш това.

Джак знаеше, че Джордж не приказва празни приказки. Историкът си държеше езика зад зъбите, преди да постигне резултат. А от състоянието му личеше, че е попаднал на нещо значително.

— Какво си открил?

— Може би причината за катастрофата на Еър Форс 1. Адмиралът се изправи и изгледа многозначително Джак.

— Май днес всички представят теориите си.

Джордж не обърна внимание на думите му, отиде до масата и разви рулото. Джак позна картата на Тихия океан с начертан червен триъгълник върху нея. Преди да се вгледа по-добре, корабът се разтресе от силен тътен.

Всички замръзнаха.

Когато грохотът утихна, Джак чу Елвис да лае някъде от търбуха на кораба. Професорът потръпна и нагласи очилата си.

— Размина ни се на косъм. Тази гръмотевица сигурно е… Адмиралът и Джак бяха скочили на крака.

— Това не беше гръмотевица — каза Джак и се насочи към вратата, водеща към задната палуба.

Валеше силен дъжд. Вятърът се мъчеше да отскубне вратата. Подът силно се люлееше под краката му. Двамата мъже го последваха от камбуза.

Джак заоглежда морето. На около четиристотин метра от тях забеляза очертанията на „Гибралтар“. Целият кораб светеше. От палубата му към небето се понесе малка огнена топка.

— Какво стана? — попита Джордж, като си бършеше очилата.

Никой не му отговори. Но докато гледаше огнената топка, Джак почувства, че истинските неприятности тепърва започват.