Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Можете да разчитате на мен.
— Много добре, командир Спенглър. Светът очаква следващото ви обаждане.
Връзката прекъсна. Дейвид остави слушалката. Най-после! Чувстваше се така, сякаш от гърба му е паднал тежък товар. С чакането, мотаенето и поклоните бе свършено. Отиде до вратата и я отвори. Хендъл още чакаше отвън.
— Събери групата — нареди му той.
Хендъл кимна и се завъртя на пети.
Дейвид затвори вратата и отиде до койката си. Наведе се и измъкна изпод нея два големи сандъка. Единият бе пълен с пластични експлозиви, детонатори и електронни таймери. В другия се намираше най-новата му награда, донесена сутринта от специален куриер. Положи длан върху капака.
Далеч отвън проеча гръм. Обещаната буря набираше сили. Дейвид се усмихна. С падането на нощта щеше да започне истинската мисия.
10:48.
„Дийп фатъм“
Джордж Клейн се бе погребал жив в корабната библиотека, напълно погълнат от изследванията си, без дори да забелязва бушуващия океан и силното люлеене. Историкът бе прекарал тук последните двадесет и четири часа, ровейки в стари карти и книги в опита си да открие някакви податки за произхода на странните знаци върху кристалния стълб. Макар и да не се увенча с успех, проучването му доведе до смущаващо разкритие, което го държа буден през цялата нощ.
На бюрото си бе разпънал голяма карта на Тихия океан. Върху нея бяха набодени малки червени флагчета с надраскани дати. Те означаваха кораби, самолети и подводници, изчезнали в района през последното столетие: „През 1957 г. Еър Форс КВ — 50 изчезва недалеч от остров Уейк“; „През 1974 г. съветска подводница клас «Голф II» изчезва западно от Япония“; „През 1983 г. британският «Гломър Джава Сий» се изгубва недалеч от остров Хайнан.“ Прекалено много. Стотици и стотици кораби. Джордж разполагаше със стар доклад на Японската агенция по корабоплаване за безследно изчезналите лодки и по-големи съдове.
1968 — 521 съда
1970 — 435 съда
1972 — 471 съда
Джордж се изправи и отстъпи назад, загледан в набедените карфици. Беше плавал в тези води от години, изучавайки останки от различни корабокрушения, и бе чувал за „Триъгълника на Дракона“. Простираше се от Япония на север до остров Яйп на юг и продължаваше до източния край на Микронезия — триъгълник на катастрофирали и изчезвали кораби, подобен на Бермудския триъгълник в Атлантическия океан. Досега никога не бе обръщал особено внимание на подобни разкази. Беше приписвал инцидентите на най-обикновени причини — пиратство, лошо време, подводни земетресения.
Но сега не бе толкова сигурен. Взе стария доклад на японския командир на ескадрила от Втората световна война Широ Кавамото. Той разказваше любопитната история за изчезването на хидроплана „Каваниши“ недалеч от бреговете на Айво Джима. Кавамото цитираше последните думи на обречения пилот по радиото: „Нещо става с небето… небето се разтваря!“ Остави папката върху купчината. Предната вечер Джак му бе преразказал записа от Еър Форс 1, след като стана ясно, че към медиите изтича информация. Именно записът бе събудил спомените му и го бе накарал да се затвори в библиотеката. Отне му цял час, докато намери доклада на Кавамото. Сходството беше поразително. През остатъка от нощта се занимаваше с построяването на модела върху масата.
Джордж се върна при картата. Взе червен молив и линия и начерта върху нея Триъгълника на Дракона. Работеше умело. Когато свърши, се изправи отново. Всички карфици се оказаха вътре в прочутия триъгълник.
Старият историк седна. Не знаеше колко значително е откритието му, но усети как гърдите му се изпълват с ужас. През цялата дълга нощ бе чел разкази и свидетелства за изчезнали кораби. Истории, продължаващи далеч в миналото, чак до записите от старата Японска империя. Неизброими векове.
Но не те бяха главната причина за безпокойството му. Не те го бяха накарали да работи цяла нощ. Сред многобройните червени флагчета в абсолютния център на триъгълника имаше едно-единствено синьо.
То отбелязваше лобното място на Еър Форс 1.
16:24.
Университетът в Рюкю, префектура Окинава, Япония
Седнала пред компютрите, Карън работеше рамо до рамо с Миюки. На малък екран наблюдаваше преминаването през различни интернет връзки. Най-накрая на активния прозорец се появи емблемата на университета в Торонто.
— Успя!
— Гейбриъл успя — отвърна Миюки.
— Не ми пука кой е, важното е, че сме вътре.
През изминалия ден се мъчеха да се свържат с външния свят. Заглушавания, прекъсвания на телефонните връзки и сривове в напрежението непрекъснато проваляха опитите им да се доберат до мрежите в другия край на Пасифика въпреки уменията на Гейбриъл. Но накрая той бе успял. Сега проучването им върху откритията в Чатан можеше да продължи.