Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Какво каза? — попита най-сетне тя.
— К-каза, че не знаем на какво сме попаднали. Не е трябвало никога да го вадим изпод земята. — Миюки хвърли поглед към скрития сейф, след което отново се обърна към Карън. — Каза, че това е проклятие за всички ни.
22:34.
„Гибралтар“, Централен Пасифик
Дейвид Спенглър поведе групата си по мократа палуба, като се криеше в сенките. С настъпването на нощта бурята се бе засилила. Гръмотевиците се чуваха като далечен артилерийски огън и светкавиците превръщаха за части от секундата нощта в ден. Вълните се разбиваха в бордовете на огромния кораб и стигаха чак до палубата.
След вечеря следователите от АКБД, мнозина от които бяха хванали морска болест, се оттеглиха по каютите си и изоставиха работата си до отминаването на бурята. Освен това Дейвид бе заявил, че хангарът не е безопасен за персонала при това вълнение, особено след като в него има толкова много незакрепени предмети. Бе наредил в хангара да не влиза никой. С позеленели лица и стиснали стомасите си, хората от АКБД не възразиха. След това Дейвид постави свои хора на стража при входовете за хангара.
Настъпилата нощ и вилнеещата буря бяха идеални за продължаването на операцията. Като се скри за миг на завет до гигантската надстройка, Дейвид погледна към двамата дежурни, охраняващи наклонения тунел към хангара. Единият светна за миг с фенерчето си — знак, че всичко наоколо е чисто.
Дейвид се затича напред през проливния дъжд, притиснал обемиста кутия към гърдите си. Трима от хората му, също натоварени, го последваха с уверена стъпка през палубата.
Дейвид се промъкна в тунела и клекна до пазачите.
— Чисто ли е?
— Да, сър — доложи заместникът му. — Последният от тях си тръгна преди час.
Дейвид кимна и се обърна към останалите.
— Знаете задачите си. Отваряйте си очите на четири. Хендъл и Ролф тръгват с мен.
Двамата взеха торбите с оборудването. Дейвид вдигна кутията и ги поведе по тунела.
С всяка крачка ставаше все по-тъмно. Хангарът бе оставен неосветен. Дейвид си сложи очилата за нощно виждане и включи ултравиолетовия фенер. Парчетата от самолета се появиха в мрака, очертани в тъмнопурпурно и бяло. Направи знак на спътниците си да го последват.
Бързо прекоси централния коридор на импровизирания склад. Никой не произнесе нито дума. Дейвид осветяваше с фенера номерата. Най-накрая откри квадрат 22. Спря и се огледа. Нямаше признаци за ничие чуждо присъствие, но гръмотевиците и дъждът заглушаваха и собствените им стъпки. Това накара Дейвид да настръхне. В работата си зависеше изцяло от сетивата си.
Продължи да се оглежда още минута, след което изгаси фенера. Стоеше до единия двигател на самолета, производство на „Дженеръл Електрик“. Беше останал невредим, ако не се смята огъването на обшивката при удара. Знаеше къде се намира и поведе групата си. Не след дълго отпред се появи целта му — контейнер с надпис 1 — А върху едната от страните си. В него беше първата отломка, изтеглена от дъното.
Кимна на хората си.
Двамата си сложиха хирургически ръкавици, за да не оставят отпечатъци. Работеха ефективно, без излишни движения. Ролф измъкна малки клещи от торбата си и разхлаби пироните. Грегър Хендъл клекна и свърза електронния таймер с четири блокчета С-4 — достатъчно, за да вдигне във въздуха останките в радиус няколко метра.
Дейвид също коленичи, положи кутията на пода и освободи закопчалките.
— Готов съм, сър — доложи Грегър.
Дейвид кимна и отвори кутията. Това беше истинската награда на мисията. В облицования с филц сандък лежеше нефритена скулптура — бюстът на китайския воин.
Дори през очилата за нощно виждане можеше да оцени прецизната работа на създателя й. Усмихна се гордо. Тази част от плана бе направо съвършена. Беше наредил изработването на бюста в деня на първото потапяне. Той бе точно копие на бюста, намерен от Джак Къркланд на дъното на океана. Прекрасният предмет бе част от подаръка на китайския министър-председател — нефритено копие на древен воин на кон. Когато го видя за първи път, Дейвид бързо промени първоначалния си план. Помисли си, че би трябвало да благодари на Къркланд за щастливото стечение на обстоятелствата.
Отвинти ухото на бюста и откри тайника в главата. Подаде статуята на експерта по електроника. Грегър сръчно постави бомбата на мястото й и провери всички жици и проводници.
В това време Ролф извади оригиналния бюст от контейнера и го постави в кутията на Дейвид.
Дейвид погледна часовника си. Беше изминала само една минута.
— Трябва ми истинска светлина — изсъска Грегър и вдигна очилата си за нощно виждане. — Тези чипове са пълен боклук. Трябва да проверя връзките.