Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Те нямат съответствие с никой от знаците на ронго-ронго.
— Какво?
— Това са нови символи — отговори Миюки. — Никой не ги е виждал досега.
— То… това означава, че сме открили непубликуван артефакт. — Карън се изправи в стола си. — Нова находка!
— Бележката в сайта е била оставена преди два дни.
— Мога ли да я видя?
— Ето я — подадем един лист Миюки. — Разпечатах я.
— Просто невероятно.
— Зная. Гейбриъл успя сам да разшири параметрите на търсене. Това означава наистина самостоятелно мислене. Невероятен прогрес!
— Миюки, имах предвид новите символи. — Карън размаха листа. — Това е невероятното.
— В твоята област — може би.
Карън си даде сметка, че е омаловажила постиженията на приятелката си.
— Извинявай, Миюки. И двамата с Гейбриъл заслужавате дълбоката ми благодарност.
Миюки поомекна.
— Просто го прочети. Има и още.
Карън докосна ръката й.
— Наистина съм ви благодарна, Миюки. Честна дума! — О, зная. Просто ми харесва да го чуя.
Карън завъртя очи и зачете обявата.
Тема: Запитване относно непознат език.
До всеки, който се интересува:
Ще бъда благодарен за всяка помощ за установяването на произхода на приложената йероглифна писменост. Тези няколко символа бяха открити гравирани върху парче кристал. Бих се радвал да споделя повече информация с всеки, който желае да помогне в проучването ми.
Благодаря предварително за помощта ви. Доктор Джордж Клейн, „Дийп фатъм“
Заглавия
Обратен адрес: „gklein@globalnet.net“
Получено: от globalnet.net ([209.162.104.5]) от rly-ye04.mx (y71.10) чрез ESMTP;
Вторник, 27 юли, 13:47:46 — 0400
Клиент: Microsoft Outlook Express Macintosh Edition — 4.5 (0410)
От: Джордж Клейн gklein@globalnet.net
До: Arc language@harvarduniversity.org
Карън свали листа. Не можеше да не забележи освен знаците и споменаването на втори кристал. Прекалено много съвпадения, за да бъде случайност.
— Знаем ли откъде е дошло съобщението? Миюки кимна.
— Гейбриъл направи проследяване. Изпратено е от спасителен кораб на име „Дийп фатъм“. В момента се намира в центъра на Тихия океан. Гейбриъл установи местоположението му чрез GPS сигнала.
— Къде по-точно?
— Недалеч от остров Уейк. Но не това е странното. Гейбриъл откри новинарско съобщение за кораба. „Дийп фатъм“ в момента помага за изваждането на останките на Еър Форс 1.
— Ама че работа… — Карън се намръщи, мъчейки се да разбере какво е общото между двете събития. — Трябва да се свържем с този Джордж Клейн.
— Гейбриъл вече работи по въпроса.
09:00. „Гибралтар“, Централен Пасифик
Джак седеше напрегнат в кожения стол в голямата заседателна зала. Макар че бе пълно с хора, никой не продумваше. Всички очакваха появата на адмирал Хюстън. След нощната експлозия той бе събрал Съвета на началник-щабовете на Въоръжените сили. През остатъка от нощта следователите и военният персонал претърсваха останките след взрива. Под светлините на натриевите лампи около стотина мъже ровеха, местеха и събираха парченца доказателства.
Останките на главния следовател Едвин Уайнтрауб бяха открити и откарани в корабния лазарет. Тялото му бе разкъсано и силно овъглено. Първоначалната идентификация бе възможна единствено благодарение на венчалната му халка. Нощта бе дълга и мрачна. Охраната се бе наежила и на Джак не му бе разрешено да стъпи на борда на „Гибралтар“ до сутринта.
Но въпреки че корабът бе напълно изолиран, слуховете плъзнаха по останалите съдове, в това число и на „Дийп фатъм“. Бомба. Скрита в китайски бюст от нефрит. Парчетата са се разлетели навсякъде, разкъсали тентата и дори се забили в костите и черепа на Уайнтрауб. Освен това експлозията подпалила цистерна с бензин, което породило огненото кълбо, излетяло през шахтата на товарния асансьор.
Джак потрепери. Той бе държал нефритения бюст. Ако историята бе вярна, какво ли щеше да стане, ако бе избухнал на дъното? Изхвърли ужасната мисъл от главата си.
В залата продължаваше да тегне напрегната тишина. Всички изглеждаха зашеметени и уморени до смърт. Не се чуваше дори шепот.
Накрая вратата се отвори. Влезе адмирал Хюстън, съпровождан от двамата си адютанти и Дейвид Спенглър, който вървеше последен. Адмиралът остана прав, докато останалите заемат местата си. Джак го погледна, но той сякаш не го забеляза. Лицето му бе пепеляво, а погледът му — твърд като ахат.
— Господа — започна Хюстън, — първо искам да ви благодаря за всеотдайната ви помощ през изтеклата седмица. Трагедията през изминалата нощ не може да омаловажи безценния ви принос. — Адмиралът наведе глава. — Но с мъка трябва да обявя, че останките, открити в хангара, бяха идентифицирани като доктор Едвин Уайнтрауб.