Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Тази трета нощ той намери пътя по-скоро от миналата. Вървеше много бързо и съзнаваше, че вдига повече шум, отколкото беше разумно, обаче не срещна никого.
И ето ги майка му и баща му, които пак му се усмихваха, и един от дядовците, който му кимаше щастливо. Хари се отпусна и седна на пода пред Огледалото. Нищо не можеше да му попречи да остане тук цялата нощ със своето семейство. Нищичко.
Освен…
— Значи… пак дойде, Хари?
На Хари му се стори, че всичките му вътрешности се превърнаха в лед. Погледна зад себе си. Седнал на един от чиновете до стената, там беше не друг, а Албус Дъмбълдор. Хари трябва да бе минал точно покрай него, толкова устремен да стигне до Огледалото, че не го беше забелязал.
— Аз… не ви видях, сър.
— Странно, колко късоглед може да станеш, когато си невидим — рече Дъмбълдор и Хари с облекчение забеляза, че той се усмихва.
— Тъй — каза Дъмбълдор, като слезе от чина и седна на пода до Хори, — и ти, както стотици преди теб, си открил очарованието на огледалото Еиналеж.
— Не знаех, че се казва така, сър.
— Но предполагам, че вече си разбрал какво прави то?
— Ами… то… ми показва моето семейство…
— И показа на твоя приятел Рон самия него, като отличник.
— Как узнахте…
— На мен не ми трябва мантия, за да стана невидим — каза Дъмбълдор нежно. — А сега, сещаш ли се какво показва на всички ни Огледалото Еиналеж?
Хари поклати глава.
— Ще ти обясня. Най-щастливият човек на света би могъл да използва Огледалото Еиналеж като нормално огледало, тоест, той би погледнал в него и би се видял точно такъв, какъвто е. Това помага ли ти?
Хари се замисли. После каза бавно:
— То ни показва това, което искаме… каквото и да искаме…
— И да, и не — отговори Дъмбълдор кротко. — То ни показва ни повече, ни по-малко от най-дълбокото, най-горещото желание на сърцата ни. Ти, който никога не си познавал семейството си, го виждаш, застанало около теб. Роналд Уизли, който винаги е бил засенчван от своите братя, се вижда, застанал сам, като най-добър от всички тях. Обаче това огледало не ни дава нито познание, нито истина. Хора са залинявали пред него, опиянени от това, което са виждали, и са полудявали, защото не знаели дали каквото то показва е истина, и дали изобщо е възможно… Утре Огледалото ще бъде преместено на друго място, Хари, и аз те моля да не тръгнеш пак да го търсиш. Ако някога случайно попаднеш на него, тогава вече ще си подготвен. Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем, запомни това. А сега, защо не си сложиш пак тази възхитителна мантия и не отидеш да си легнеш?
Хари стана.
— Сър… професор Дъмбълдор? Може ли да ви попитам нещо?
— Очевидно… ти току-що вече го направи — усмихна се Дъмбълдор. — Обаче може да ми зададеш още един въпрос.
— Какво виждате вие, когато погледнете в Огледалото?
— Аз ли? Виждам се да държа чифт дебели вълнени чорапи.
Хари го погледна втрещено.
— Човек никога не може да има достатъчно чорапи — каза Дъмбълдор. — Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги.
Едва когато се върна в леглото си, на Хари му хрумна, че Дъмбълдор може и да не е бил съвсем откровен. Но докато избутваше Скабърс от възглавницата си, той си каза, че всъщност въпросът му е бил прекалено личен.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
НИКОЛАС ФЛАМЕЛ
Дъмбълдор беше убедил Хари да не ходи да търси пак Огледалото Еиналеж и през останалата част от коледната ваканция мантията невидимка остана сгъната на дъното на куфара му. На Хари му се искаше да може също толкова лесно да забрави видяното в Огледалото, но не успяваше. Почна да сънува кошмари. Пак и пак сънуваше как родителителите му изчезват в лумване на зелена светлина, докато един висок глас се кикоти.
— Виждаш ли, Дъмбълдор е бил прав, че това огледало може да те подлуди — каза Рон, когато Хари му разправи тези сънища.
Хърмаяни, която се върна в деня преди да започне срокът, беше на друго мнение по въпроса. Тя се разкъсваше между ужаса при мисълта, че Хари е напускал леглото си и е скитал из училището три поредни нощи („Ами ако Филч те беше спипал!“), и разочарованието, задето поне не бе открил кой е Николас Фламел.
Те почти бяха изоставили всякаква надежда, че ще намерят Фламел в някоя библиотечна книга, макар Хари все още да беше убеден, че е прочел някъде това име. След като започна срокът, отново взеха да прелистват книги по време на десетминутните междучасия. Хари имаше дори по-малко време от другите двама заради куидичните тренировки.