Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Шар внимателно разглеждаше тръбообразния модел и за проба го тласна да повърви по масата.
— Този ми харесва — веднага каза той. — Стои неподвижно, когато искаш. С кълбовидния кораб на Тан ще зависим от милосърдието на всяко случайно течение у дома или в новия свят — и доколкото съм осведомен, в космоса също не е изключено да има някакви течения, навярно от газ. Какво е твоето мнение, Лавън?
— Как бихме го построили? — учуди се Лавън. — Той има кръгло напречно сечение. Това върви за модел, но как да се направи една наистина голяма тръба с такава форма, която да не се срути от тежестта си?
— Погледни вътре през предния прозорец — каза Тан. — Ще видиш греди, които се пресичат в центъра под прави ъгли с дългата ос. Те подпират стените.
— Това заема много място — възрази Стравъл. Най-тихият и най-вглъбеният от тримата помощници, досега той не бе продумал от началото на съвещанието. — Трябва да се върви свободно напред-назад из кораба. Как ще поддържаме апаратурата в действие, ако непрекъснато трябва да лазим покрай греди?
— Добре, представи нещо по-добро — вдигна рамене Тан.
— Много просто. Ще превием обръчи.
— Обръчи?! — удиви се Танъл. — При такива размери? Ще е необходимо да киснеш дървото в тинята една година, докато стане достатъчно гъвкаво, а тогава пък няма да има здравината, която ще ти е нужна.
— Не, това няма да се наложи! — отсече Стравъл. — Аз не изработих модел на кораб, направих само чертежи и корабът ми далеч не е така сполучлив като този на Тан. Но моят проект също е тръбовиден, затова и конструирах макет на машина за огъване на обръчи — този, който е върху масата. Затваряш единия край на гредата в тежка преса, ето така, като оставяш другата й част да стърчи от противоположната страна. След това връзваш втория край с дебело въже около тази вдлъбнатина. Тогава прекарваш въжето през макара и петима-шестима мъже издигат този скрипец ей по такъв начин. Той тегли надолу свободния край на гредата, докато вдлъбнатината съвпадне с жлеба, който предварително сте издълбали в отсрещния край. После отвъртате менгемето и там е вашият обръч; за безопасност не е лошо да забиете кука в сглобката, която да предпазва устройството от внезапно разтваряне.
— Няма ли дървото, което сте използвали, да се счупи, след като се е препънало до известен предел? — запита Лавън.
— С обикновения материал непременно би се случило така — заяви Стравъл. — Но за тази хитрост се взема младо, неизсушено дърво. В противен случай ще трябва да размекнеш гредата до неизползваемост, както твърди Танъл. А живото дърво ще се превие достатъчно, за да стане хубав, здрав, монолитен обръч, или ако това не се осъществи, Шар, значи, че малките формули, на които ни учиш, в действителност са празни приказки.
Шар се усмихна.
— Много лесно можете да допуснете грешка, като боравите с цифри — предупреди той.
— Проверих всичко.
— В това не се съмнявам. И считам, че си струва да го изпитаме. Нещо друго да предложиш?
— Ами — поколеба се Стравъл… — Имам предвид една жива вентилационна система, която съм убеден, че ще върши работа. Иначе, както казах, корабът на Тан ми се харесва, такъв тип трябва да построим; моят е безнадеждно тромав.
— Принуден съм да се съглася — каза Танъл със съжаление. — Но ми се иска някога да се опитам да сглобя кораб, по-лек от водата, вероятно само за близко пътуване. Ако новият свят е по-голям от нашия, сигурно няма да бъде възможно да плаваме навсякъде, където пожелаем да отидем.
— Това никога не ми е дошло на ум! — възкликна Лавън. — Ами ако непознатият свят е два, три, осем пъти по-обширен от нашия? Шар, съществува ли някаква причина да не е така?
— Доколкото зная, никаква. Историческата плоча, изглежда, приема всички огромни пространства за нещо съвсем естествено. Добре, нека обединим това, с което разполагаме, в общ проект. Танъл, ти си най-добрият чертожник между нас. Хайде ти го направи. Лавън, какво смяташ за работната ръка?
— Вече съм изготвил план — отвърна Лавън. — Както разбирам, хората, които работят върху кораба, ще трябва да бъдат заети непрестанно. Построяването му няма да стане за една нощ; няма да го свършим дори за един сезон, така че не можем да разчитаме на последователно сменящи се строители. Освен това операциите са технически: щом човек веднъж научи как да се справя с определена задача, ще бъде разточителство да го връщаме да отглежда плесени просто защото някой друг има излишно свободно време.