Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
След като посети тоалетната, той се върна в дневната и обяви, че трябва да тръгва. Преди това обаче изтръгна нещо от гърдите си.
— Трябва да ти се извиня.
— За какво?
— Сега като погледна първата ни година в колежа, си давам сметка, че съм бил изрод. Трябваше да ти помагам повече, да накарам Алекс да те остави на мира. Бях пълно говедо и съжалявам.
Не спомена историята с лепенката. Не беше необходимо.
Марк неволно се просълзи. Изглеждаше ужасно смутен.
— Аз…
— Не е нужно да казваш каквото и да било. Не искам да ти причинявам още повече неудобства.
Марк подсмръкна.
— Не, виж, оценявам го. Мисля, че всъщност не се познавахме много добре.
— Така е. — Уил затършува в джобовете си за ключовете от колата. — Е, благодаря за бирите и приказката. Трябва да изчезвам.
Марк пое дъх.
— Мисля, че зная защо си в града — каза той. — Гледах те по телевизията.
— Да, случаят „Апокалипсис“. Връзката с Вегас. Разбира се.
— От години те гледам по телевизията. И съм изчел всички статии за теб.
— Да, дал съм доста материал на медиите.
— Сигурно е много вълнуващо.
— Повярвай ми, не е.
— Как върви? Имам предвид, разследването.
— Честно да ти кажа, като трън в задника ми е. Изобщо не исках да работя по него. А само да дочакам да се дотъркалям до пенсия.
— Имаш ли някакъв напредък?
— Явно си човек, който може да пази тайна. Ето ти една — в абсолютно задънена улица съм, мамка му.
Марк изглеждаше странно уморен.
— Не ми се вярва, че ще успееш да го пипнеш — каза той.
Уил присви очи.
— Защо смяташ така?
— Не знам. От прочетеното останах с впечатление, че е доста умен.
— Не, не. Забрави. Ще го пипна. Винаги успявам.
28 юни 2009 г.
Лас Вегас
Обаждането на Питър Бенедикт страшно смути Елдър. Беше крайно обезпокоително да получи предложение за помощ от човек, с когото се бе срещал само веднъж, при това в казино. Пък и беше почти сигурен, че не му е дал номера на мобилния си телефон. Като се добави внезапният интерес от страна на ФБР към него и компанията му, уикендът се оформяше доста тревожен. А в тревожни времена предпочиташе да се намира в офиса, заобиколен от хората си, подобно на генерал сред войниците си. Изобщо не се колебаеше по време на криза да вика екипа си на работа в събота и неделя, но със сегашната ситуация трябваше да се справи сам. Дори Берт Майърс, неговият най-предан и доверен човек, трябваше да остане в неведение, докато не се изясни с какво си има работа.
Само двамата с Майърс знаеха истинските мащаби на проблемите на „Дезърт Лайф“, защото те бяха и единствените архитекти на плана за измъкване на компанията от финансовата дупка. Несъмнено, правилното определение за този план бе „мошенически“, но Елдър предпочиташе да мисли за него като за „агресивен“. В момента се намираше в началния си етап, но, за съжаление, все още не работеше според замисъла. Всъщност, действаше точно по обратния начин и дупката ставаше още по-дълбока. В отчаянието си двамата бяха решили да прехвърлят известни суми от резервите си, за да надуят изкуствено печалбите за миналото тримесечие и да вдигнат цените на акциите.
Опасна територия, път към ада или най-малкото към затвора.
Знаеха го, но ако е гарга, рошава да е. И с Божия помощ, помисли си Елдър, следващото тримесечие нещата можеха да се променят. Трябваше да се променят. Беше създал тази компания с двете си ръце. Тя бе трудът на живота му и единствената му истинска любов. Означаваше повече за него от сухата му провинциална жена и безпътните му потомци и трябваше да бъде спасена, така че ако този Питър Бенедикт имаше осъществима идея, Елдър бе длъжен да я чуе.
Гръбнакът на бизнеса на „Дезърт Лайф“ бяха застраховките живот. Компанията бе най-големият продавач на застрахователни полици живот западно от Мисисипи. Елдър бе впил дълбоко зъби в този бизнес. Равномерната статистическа предвидливост на смъртността винаги го бе привличала. Ако се опитваш да предскажеш точно датата на смъртта на един човек, ще допускаш твърде много грешки, за да правиш добра печалба. За изчисляването на риска за отделния човек застрахователите разчитаха на „закона на големите числа“ и наемаха цели армии статистици да анализират миналото и настоящето, за да предрекат бъдещето. И макар че никой не беше в състояние да изчисли каква цена да поискаш от отделния човек, за да направиш пари, можеш да предскажеш сравнително точно икономиката на застраховането — да кажем, средно колко живот остава на тридесет и пет годишен мъж непушач, който не употребява наркотици и в семейството му няма сърдечносъдови заболявания.