Предателство в смъртта

Тя се втренчи в монитора и се запита как е разпознал марката, след като на пръв поглед това бяха най-обикновени черни мокасини.

— Добре, ще тръгнем по тази следа. Компютър, извади диска.

— Компютър, отменям командата! Ще изгледам докрай видеозаписа.

— Недей. Няма смисъл.

— Ще го изгледам докрай — настоя той. — Може би предпочиташ да взема диска и да отида в моя кабинет.

— Безсмислено е да се подлагаш на това мъчение.

— Разговарях с майката на Джоуна и слушах риданията й — това е най-голямото мъчение… Компютър, включи видеозаписа.

Ив тихо изруга и тръгна към кухненския бокс. Помъчи се да потисне раздразнението си и наля вино в две чаши. Забелязала бе, че Рурк не е отпил нито глътка от брендито.

И без да гледа повторно видеозаписа, потресаващите кадри бяха живи в съзнанието й. Затвореше ли очи, виждаше всяка движение, чуваше ужасяващите звуци. Боеше си, че ако се опита да заспи, те ще възкръснат в съня й. Още повече се страхуваше от съня, в който самата тя е кървящо и изнасилено момиченце, сгушено в ъгъла на мръсна хотелска стая, през прозореца на която прониква мигащата червена светлина от неоновата реклама.

Стисна зъби и си каза, че трябва да издържи заради Рурк. Под звуците на прекрасната музика на Моцарт седна до съпруга си, за да изгледа повторно кошмарния видеоматериал.

— Стоп кадър! — нареди Рурк. Гласът му сякаш се заби в сърцето й като заострено парче лед. Втренчи се в изображението на Джоуна Талбът, който лежеше в безсъзнание, а убиецът беше вдигнал ръка да разкопчее ризата си. — Увеличи изображението на секторите от номер трийсет до четирийсет и две. — След като компютърът изпълни нареждането, той доволно кимна: — Погледни монограма на маншета. Ризата е ръчна изработка на Финуик. Магазинът му се намира на Бонд Стрийт в Лондон. Компютър, продължавай.

Безмълвно изгледа записа докрай, лицето му остана безизразно. Ако Ив беше надарена с богато въображение, би си помислила, че гневът се излъчва от него като от желязо, нажежено до бяло. Че постепенно яростта му се охлажда и се заледява, докато въздухът в стаята стана толкова студен, че я накара да настръхне.

Той се приближи до компютъра, извади диска и го сложи на бюрото. Помълча още секунда, сетне каза:

— Съжалявам, че настоях да изгледам записа сега и неволно подложих и теб на повторно изпитание. Никога не ще проумея как издържаш ден след ден да виждаш ужасяващи гледки, да заставаш лице в лице със смъртта.

— Искаш ли да знаеш истината? Издържам, защото непрекъснато си повтарям, че ще задържа престъпника и че ще му попреча да отнеме живота на други невинни жертви.

— Не вярвам да е достатъчна мотивация… не, не вярвам. — Едва сега той отпи от виното и се опита да погребе дълбоко в душата си мъката и състраданието, позволявайки на гнева да вземе надмощие и да ръководи постъпките му. — Както и очаквах, Йост носи швейцарски часовник марка „Ролекс“. Аз имам същия часовник, притежават го още стотици хиляди души, които държат на точността и солидната изработка. Лесно ще проследим тази нишка, тъй като…