Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Притежаваш фабриката — прекъсна го тя.
— Както и повечето магазини, в които се продава този модел. Същото се отнася за дипломатическото куфарче и за обувките. Събирането на информация относно облеклото ще отнеме повече време. Предполагам, че собствениците на магазини на Бонд Стрийт ще поискат писмена заповед, за да ни предоставят сведения за клиентите си. Не забравяй и часовата разлика — в момента всички лондонски магазини са затворени.
— Ще уредя писмената заповед още утре сутринта. Сега ще се опитам да събера сведения за съдията от върховния съд, а ти се погрижи по-бързо да получа информация откъде Йост е купил куфарчето и часовника.
Рурк кимна, но не понечи да излезе, само отпи от брендито си и промърмори:
— Разбрах, че Макнаб издирва хората, които са си купили билети за всички концерти на симфоничните оркестри и прочие. Ако младежът се затрудни, ще направя проверката по видеотелефона… съвсем легално, не се притеснявай.
— Ще те уведомя, ако се наложи.
— Колкото до черния пазар на порнофилми и на дискове със сексуални убийства, още имам известни връзки. Не се мръщи — познавам хора, които имат познати, занимаващи се с този мръсен, но доходен бизнес.
— В никакъв случай! Ако стане известно, че проявяваш интерес към този вид „развлечения“, има опасност доставчикът на Йост да се усъмни, че аз стоя зад теб.
— Мога да прикрия следите си, но щом предпочиташ, ще изчакаме да видим как ще се справи Иан. Само ти напомням, че чрез другия компютър мога да получа информация, без никой да разбере.
— Не и този път, Рурк. Не мога да оправдая пред себе си използването на нелегален компютър, камо ли да обясня на членовете на екипа как съм се добрала до определени сведения. Този път стриктно ще спазваме закона.
— Както кажеш, шефе. — Той взе чашата си и отиде в своя кабинет.
Малкият апартамент на Макнаб се намираше на няколко пресечки южно от разкошната къща на Рурк. В дневната цареше пълен хаос, но младият мъж не забелязваше бъркотията — вниманието му беше съсредоточено в данните, които се изреждаха на монитора на компютъра. Пийбоди, само по риза и униформения си панталон, работеше на един от миникомпютрите. Понякога й се струваше, че колегата й колекционира компютри както другите мъже — холограмни изображения на любимите си отбори.
Главата я заболя, докато преглеждаше порнографските страници в мрежата, но тя упорито продължи да работи, съсредоточавайки се върху заглавията на филмите, рекламите и псевдонимите на потенциалните купувачи, които са се възползвали от възможността да изгледат безплатно трийсетсекунден откъс от всеки филм.
Макнаб бе подхвърлил идеята, че Йост се прехвърля от една компютърна страница на друга, като избира филмите след преглед на безплатните реклами. Възможно е дори да ги поръчва чрез Интернет, което би означавало голям късмет за полицията, тъй като тогава трябва да даде номерата на личната и на кредитната си карта. Но дори само да гледа рекламите, задължително е да се регистрира под някакъв псевдоним. Повечето псевдоними бяха банални или вулгарни — Разгонено куче, Любопитко, Расов жребец. Пийбоди беше сигурна, че Силвестър Йост не би избрал нито глупаво, нито вулгарно име.
Тя се облегна на стола, потърка зачервените си клепачи и порови в чантата си, търсейки болкоуспокояващи таблетки.
Макнаб разсеяно протегна ръка и замасажира врата й:
— Ако искаш, почини си.
— Искам само да се отърва от проклетото главоболие. Дано премине, като се поразходя.
Стана, опъна рамене и отиде в кухнята да си налее чаша вода.
Макнаб знаеше, че за да му помогне, тя е отменила срещата си с Мънроу. Тайничко злорадстваше, че е отрязала зализаното жиголо, макар и в интерес на работата. Единственото му желание беше да забие юмрук в красивото лице на Мънроу, което възнамеряваше да направи в най-скоро време.
Онова, което ставаше на екрана, го накара да забрави отмъстителните си намерения. Очите му едва не изскочиха от орбитите, докато наблюдаваше как двама мъже и две жени се търкалят и гърчат на пода, а голите им тела заемат невъзможни пози.
— Божичко! — възкликна.
— Какво? Откри ли нещо? — Пийбоди се втурна обратно от кухнята, приведе се към монитора, сетне изруга и цапардоса Макнаб по главата. — Да му се не види, как не ти омръзна да си правиш… е, знаеш на какво. Помислих, че си открил… — Млъкна и погледът й се прикова към екрана. — Брей! — промърмори най-накрая. — Тази жена сигурно има двойни стави.