Адският свят

Продължиха да се движат напред, шляпайки в отвратителната вода. От време на време на Корби му се струваше, че зърва плуващи във водата разни неща колкото юмрука му, които в по-голямата си част му напомняха очи и усти. Не каза нищо на останалите. Докато тези неща във водата спазват необходимата дистанция, той ще спазва принципа „Живей и остави и другите да живеят“, а и не искаше да тревожи есперката. Тунелът доби силен наклон нагоре и Корби си позволи да се отдаде на изпълнени с надежда за свеж въздух мисли. Точно в този миг обаче жената спря внезапно и мъжете се заковаха. Сърцето на Корби изстина. Всеки път, когато Де Чанс спираше по този начин, това означаваше, че предстои да се случи нещо наистина неприятно. Есперката се взря в тъмнината, мръщейки се горчиво.

— Има нещо отпред, така ли? — попита Линдхолм.

Есперката кимна.

— То е голямо. Много голямо.

— Не може да е толкова голямо — възрази Корби. — Тунелът е само седем стъпки широк.

— То е много голямо и много могъщо — продължи есперката, като че изобщо не бе го чула. — Не мисля, че нашето оръжие ще бъде достатъчно този път.

— Страхотно! — възкликна Корби. — Направо страхотно. Какво да правим сега? Да се обърнем и да бягаме там, откъдето идваме ли?

Ужасен рев прозвуча в тъмнината, оглушително висок, отразявайки се многократно от камъка. Корби насочи своя деструктор напред, но залегна, отстъпваики неволно назад, понеже внезапен порив на вятъра го удари по лицето. Линдхолм и есперката залегнаха заедно с него, тъй като чужденецът се появи в светлината на фенера. Той изпълни плътно тунела — една огромна купчина от кожа и месо с обръч от немигащи очи около лигавия търбух.

— Прилича на чудовищен червей — прошепна Де Чанс. — То е десетки метри дълго. Не мога да почувствам края му.

Търбухът се разшири внезапно и започна да расте, да расте, докато чужденецът се превърн в една огромна бездънна уста, изпълваща тунела от стена до стена. Когато съществото издишваше, се носеше тежък мирис на изгнило месо. Корби внезапно си представи как те тримата бягат надолу по тунела, преследвани от ненаситната уста, която не им оставяше никакъв път за отстъпление. Той се прицели в тази уста. Де Чанс внезапно сграбчи ръката му.

— Не! Цели се в тавана! Ние сме само на няколко стъпки от повърхността. Взриви ни път навън оттук и нека тунелът остане между нас и чужденеца!

Корби стреля без колебание. Енергийният лъч разби дебелия каменен градеж и дневната светлина нахлу в тунела, когато таванът се срути. Отломки се посипаха по Ескадрилата и хората трябваше да се заслонят под силовите си екрани, докато опасният дъжд спре. Чужденецът изрева отново и енергично се блъсна напред, загребвайки натрошените камъни в лигавия си търбух. Линхолм стреля в устата на чудовището. То изрева оглушително и залитна напред още няколко стъпки.

— Забрави го! — отсече Де Чанс, изключваики силовия си екран. — Трябва да се измъкнем оттук, колкото се може по-бързо.

Линдхолм кимна бързо. Прибра пистолета, изключи своя екран и направи стреме с ръцете си. Де Чанс стъпи на тях и флотският я повдигна до дупката на тавана. Есперката намери на какво да се опре и се провря, оказвайки се на улицата. Корби изключи силовия си екран и я последва по същия начин. Чужденецът се втурна напред, разтрошавайки каменната настилка с безмерната си маса. Линдхолм спокойно извади една ударна граната от патрондаша, зареди я и я метна в зиналата паст, която изтрака и се затвори рефлексивно. После събра някои от по-големите късове чакъл, натрупа ги и като се изкатери по тях, се промуши през дупката. Корби и Де Чанс го изтеглиха на улицата.