Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
— Казваш, че Селкърк е бил луд?
— Да, отче.
— Тогава това може би е последната му побъркана шега. Тук няма нищо, освен безброй парченца пергамент. Съвестта ми е спокойна, можете да го вземете.
Излязохме от „Сен Дьони“, точно когато падна мрак и се отправихме към един хан извън Париж, на главния път за Кале, топло и уютно място, избегнало глада, който още върлуваше из града. Бенджамин нае стая, както и отпочинали коне за сутринта. Освен това поръча вкусен печен петел в ароматен сос и прясно изпечен пшеничен хляб, не като сухия ръжен, който бях ял през изминалите месеци. Натъпках се до насита, макар че Бенджамин ми нареди да бъда по-умерен с виното. След това седнахме край камината и се загледахме как ревящите пламъци превръщат боровите цепеници в бяла пепел. Бенджамин отвори ковчежето на Селкърк и се зае да прехвърля парчетата пергамент. Едно беше отделено — пожълтяло и мръсно, назъбено отгоре и отдолу; четеше се само заглавието му — цитат на латински от едно от посланията на свети апостол Павел. То гласеше: „Неясно като в огледало“. Останалото беше плетеница от йероглифи и странни символи. Имаше и цели ръкописи, но те бяха просто кралски заповеди, писани лично от крал Джеймс и подпечатани с пръстена му, с който възлагаше задачи или оказваше благоволения на своя „любим лекар Андрю Селкърк“. Бенджамин прочете някои от тях, аз също, но не открихме нищо нередно. Господарят ми прибра документите в ковчежето.
— Нека освежим паметта си — каза той. — Селкърк е бил лекарят на крал Джеймс. Отишъл е с него при Флодън, където войските на Джеймс били разгромени, а той — убит. Селкърк избягал в Париж, оставил тъй наречената си тайна в „Сен Дьони“ и отишъл в „Златният петел“, където бил арестуван и отведен в Англия. — Той ме погледна. — Съгласен ли си с това?
— Да, господарю.
— През това време в Шотландия вдовицата на Джеймс Маргарет, майка на едно дете, била отново бременна, когато чула новините за разгрома и смъртта на съпруга си. По нареждане на крал Джеймс тя станала регентка, но изгубила титлата си, като се омъжила за граф Ангъс. Изгубила и доверието на благородниците си и била принудена да избяга в Англия, оставяйки двамата си сина в Шотландия. Шотландските благородници избрали регентски съвет, състоящ се от опекуни на невръстните й синове, един от които, Александър, херцог Рос, умира скоро след внезапното отпътуване на майка си. Прав ли съм, Роджър?
— Трябва да си припомним още няколко неща — отвърнах аз. — Първо, преди Джеймс да се отправи към Флодън, са му се явили онези видения, които осъждали разпуснатите му нрави и го предупреждавали, че го грози опасност, ако нахлуе в Англия. Второ, защо Маргарет внезапно се е омъжила за граф Ангъс и много скоро след това го е напуснала, дори го е намразила? Трето, защо е потърсила убежище в Англия, далеч от кралството и синовете си? От лорд Д’Обини чухме, че шотландският съвет с отворени обятия ще приеме кралицата обратно.
— Което — продължи Бенджамин — ни води до внезапната промяна в настроението на кралицата. Тя внезапно се разбърза да се върне в Шотландия. Извинявай. Продължи, Роджър.
— Чудя се от какво толкова се е бояла Маргарет. И каква тайна я свързва с граф Ангъс? Не забравяй, господарю, че има и други загадки, които може би са разкрити в документите в това ковчеже. Какво е искал да каже Селкърк с фразата, че може „да преброи дните“? И защо тялото на крал Джеймс не е било върнато и погребано в Шотландия?
Бенджамин кимна и се вгледа в гаснещите пламъци.
— Което ни води до стиховете на Селкърк — допълни той. — Знаем, че соколът е Джеймс, а агнето е Ангъс, лъвът също символизира краля на Шотландия. Дали Селкърк иска да каже, че по някакъв начин крал Джеймс е оцелял след Флодън? Нещо, което заподозряхме, когато видяхме тялото в Шийн.
— Може би — намесих се аз. — В стиховете се казва, че лъвът е плакал, макар да е умрял. Най-после открихме и кой е Дионис, но не и тайната, оставена при него.
Бенджамин взе ковчежето и внимателно го разгледа, търсейки тайно отделение или чекмедже.
— Няма нищо — промърмори той.
— Което, господарю, ни води отново до убийствата — казах аз. — И Селкърк, и Рутвен бяха открити отровени в стаи, заключени отвътре. При никого от тях не намерихме чаша или чиния с отрова.
Бенджамин се съгласи.
— Докато Ървайн — забеляза той — може да е бил убит от всеки от свитата на кралица Маргарет, освен четирима; аз и ти, които бяхме в манастира, и Кейтсби и Мелфорд, които са били в Нотингам. Знаем също, че кралицата не е напускала имението.
— А това означава — заключих уморено, — че не знаем кой е убиецът, макар да подозираме Муди. Не знаем тайната на Селкърк, макар да я държим в ръцете си. И най-вече не разбираме значението на първите два реда от проклетото му стихче: „От дванайсет трябва по-малко да е с три или на краля принц не ще се роди.“