Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Б-б-б-бед ту дъ боун. — Моторът „Харли Дейвидсън“ се носеше по булевардите на Фогърти. Те наистина бяха красиви. Приличаха малко на обстановката от филма „Нетърпимост“ на режисьора Д. У. Грифит — или може би от „Раждането на една нация“? Онзи с огромните вавилонски стъпала и статуите на слонове върху грамадни колони. „Нетърпимост“, да, определено беше „Нетърпимост“10. Само че всичко беше не в оригиналния черно-бял вариант, а във великолепни цветове.
— Тук май не се навърта много народ — каза Реймънд на Зефир.
— Всички са отишли на цирк — отговори тя.
— А къде държат отвлечените хора?
— В салона за разпродажби. Отбелязан е на картата ти.
— Отбелязан е на картата ми? — запита Реймънд замислено. „На коя ли точно карта ще да е това“ — каза си той и още по-дълбоко се замисли.
— На тази, която ти мушнах в джоба на якето, когато напускахме кораба — отвърна му Зефир Вълшебната.
— А, тази ли? Намерих я, благодаря.
Естествено, картата беше на английски, както и надписите по улиците в столицата на Сатурн. С течение на времето на Реймънд щяха да му се изяснят много неща. Да, с течение на времето. Но не сега.
Засега просто трябваше да се задоволи да се вози зад това великолепно създание на мотора, който тя беше материализирала от въздуха, да носи дрехите, които тя бе материализирала от въздуха, и да влачи на рамо тази абсурдна миникартечница, която тя му бе доставила от същата ефирна, но очевидно доста пластична субстанция. Всичко това, разбира се, звучеше твърде невероятно, но въпреки това беше страхотно приключение.
— Не мога едновременно да придържам това нелепо пушкало и да разчитам картата — каза Реймънд. — Някои неща просто наистина са невъзможни. Би ли спряла за миг мотора, ако обичаш?
Зефир спря мотоциклета до един тротоар, изключи двигателя и без каквото и да било усилие изправи тежката машина на степенката. После слезе от седалката.
— Изглеждаш страхотно в това облекло — каза Реймънд.
— Благодаря ти — Зефир леко се поклони. — А сега ми покажи картата, защото не разполагаме с много време. Освен това мисля, че не сме спрели в особено приятен квартал.
Реймънд се огледа. Да, кварталът наистина не беше никак приятен. Неусетно се бяха отклонили от главната улица и сега вместо в центъра на Мемфис се намираха в търговската част на Кайро. Видът на квартала сякаш предупреждаваше: „Страннико, бъди нащрек!“ Реймънд не го хареса от пръв поглед.
На улицата има много начини да се привлече вниманието на тълпата. Например, ако стане някаква катастрофа, ако две жени се сбият, а понякога дори ако на импровизирана трибуна се възкачи оратор. Един „Харли Дейвидсън“ винаги привлича вниманието. Особено пък „Харли Дейвидсън“ с красива жена до него, облечена от главата до петите в черна кожа. Това обезателно ще привлече вниманието. Опитайте и ще видите.
Зефир разгърна картата.
— Неприятности ли имате? — попита един минувач с глава на чакал и костюм на крещящи карета. Веднага напомни на Реймънд за Лон Чейни-старши в неговото, днес вече легендарно, изпълнение на „Човекът вълк“, дали пък не беше „Върколакът“? А дали не беше Уорнър Оланд в суперпродукцията от 1935 година „Лондонският върколак“? Всъщност, има ли това някакво значение?
— Може би ще мога да помогна? — попита човекът вълк с мазен и добре школуван глас.
Зефир не му обърна внимание.
— Туристка ли сте? — Той гледаше с възхищение към момичето и мотоциклета, но демонстративно не обръщаше внимание на Реймънд. — Нека отгатна. Сигурно сте от Рай, нали?
Зефир обърна глава. Реймънд се замисли върху думата „Рай“. Дали не викат така на горната Земя?
— Чудесна планета. — Човекът вълк изтупа някаква въображаема прашинка от ревера на сакото си и се надвеси ухилен през рамото на Зефир. — Бях там на почивка миналата година. Макар че понамирисва малко. Ще стане много по-добре, когато запушат дупките на полюсите, не мислите ли?
— Да мисля? — Зефир изгледа надменно чакалската глава. — Да, аз мисля, следователно съм от Рай. От твърдината на познанието и расовата чистота. Що не отидеш да се гръмнеш някъде.
Човекът вълк очевидно беше нечувствителен към обидите, а може би — също като Саймън — обичаше истинските предизвикателства. Продължи невъзмутимо да бърбори без никаква пауза.
Реймънд почваше да се спича, а пристигането на други двама жители на Сатурн, които явно си падаха по мотори „Харли Дейвидсън“ и по жени, облечени в черна кожа, с нищо не допринесе за разведряване на обстановката.
Новопристигналите бяха свалячи с ястребови глави, облечени в анцузи и маратонки.
10
Определено не беше „Нетърпимост“, но Реймънд ги бърка двата щата — Бел. на драскача.