Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— По-малко! — рече Асад, изгубил обичайното си търпение пред своеволните й думи.
— Това е самата истина! — извика тя и сведе глава, а хубавото лице на сина й, застанал зад нея, се помрачи.
— Така е — съгласи се Асад. — В зори, Марзак, ти тръгваш на плаване с галеасата на Сакр-ел-Бар, под негово ръководство, за да се опиташ да постигнеш умението и смелостта, които са го превърнали в най-сигурния стълб на исляма, в истинско копие на аллаха.
Но Марзак долови, че по този въпрос трябва да подкрепи майка си, а ненавистта му към този пришелец, който заплашваше да обсеби мястото, по право негово, го подбутна да си позволи голяма дързост.
— Когато тръгна по море с това назарянско куче — отвърна прегракнало момъкът, — той ще се намира там, където му е мястото: на пейката на гребците.
— Какво! — Това бе яростен рев. С тази дума Асад се извърна и застана срещу сина си, а внезапно пламналото му лице беше толкова жестоко и зло, че ужаси двамата заговорници. — Кълна се в брадата на пророка! Как смееш да ми говориш така! — Пашата пристъпи към Марзак, но Фензиле, обзета от внезапен ужас, застана между двамата и се обърна към Асад като лъвица, скочила да защити своето лъвче. Ала пашата, вбесен повече от непокорството на сина си, вбесен и срещу сина, и срещу майката, за която знаеше, че го е подучила, хвана Фензиле с жилестите си стари ръце и яростно я блъсна настрана, тъй че тя се спъна и запъхтяно се строполи върху възглавниците на дивана.
— Проклятието на аллаха да падне върху тебе! — изкрещя той и Марзак се сви пред него. — Тази ли дръзка вещица; която те е родила, те научи да се изправяш пред моето лице и да ми казваш какво искаш и какво не искаш да правиш? Кълна се в Корана! Достатъчно дълго съм търпял подлите й чуждоземски похвати, а сега, изглежда, е научила и тебе да вървиш по нейните стъпки и да се опълчваш против собствения си баща! Утре ще отплаваш със Сакр-ел-Бар! Аз казах! Една думичка само, и ще се озовеш на борда на галеасата му тъй, както казваш, че трябвало да се постъпи с него — на пейката на гребците, та да се научиш на покорство под бича на надзирателя на робите.
Изпаднал в ужас, Марзак стоеше скован и ням, без да посмее дори да поеме дъх. Никога през целия си живот не беше виждал баща си обзет от такъв царствен гняв. Но въпреки всичко този гняв сякаш не бе уплашил Фензиле, тази опърничава по рождение жена, чийто език не млъкваше дори и пред заплахата от пръчки и мъчения.
— Ще се моля на аллаха да върне ясния поглед на душата ти, о, баща на Марзак — запъхтяно промълви тя. — да те научи да различаваш тия, които те обичат, от самолюбците, които злоупотребяват с доверието ти!
— Какво! — ревна й той. — Още ли не си свършила?
— Нито ще свърша, докато не си докарам смъртта заради това, че съм те била съветвала, водена от голямата си любов, о, светлина на бедните ми очи!
— Продължавай в същия дух — рече Асад с настървено ожесточение — и скоро ще си навлечеш и това!
— Не ме е грижа, стига да успея да смъкна маската на преструвката от лицето на тоя кучи син Сакр-ел-Бар. Аллах да му счупи кокалите! Какво ще кажеш за робите му, тия двамата от Англия, о, Асад? Научих, че едната била жена, висока и с оная бяла хубост, дарена от Иблис21 на тези северняци. Какво смята да я прави, та не иска да я показва на тържището, както предписва законът, а се промъква тука да те моли да заобиколиш закона зарад него? А! Аз говоря напразно. Посочвала съм ти и по-важни неща, за да докажа подлото му вероломство, но въпреки това ти продължаваш да му се подмилкваш и се зъбиш на собствения си син.
Асад отиде при нея, наведе се, хвана я за китката и я изправи. Лицето му посивя под тъмната мургавина. Най-после видът му я уплаши и сложи край на безразсъдната й дръзка смелост. Асад високо се провикна:
— Я анта! Аюб!
Фензиле изтръпна, пламнала на свой ред от внезапен страх.
— Господарю! Господарю! — изхленчи тя. — Източнико на моя живот, не се гневи! Какво ще правиш?
Пашата се усмихна зловещо.
— Какво ще правя? — изръмжа той. — Каквото трябваше да направя преди десет и повече години. Ще заповядам да те бичуват. — И се провикна повторно, още по-настойчиво: — Аюб!
— Господарю, господарю! — стенеше Фензиле, разтреперана от ужас, когато видя, че най-сетне се е решил да стори онова, към което го беше предизвиквала тъй често. — Милост! Милост! — Тя се повлече по земята и прегърна коленете му. — В името на благия, милосърдния, бъди милостив към крайностите, до които любовта ми към тебе доведе бедния ми език. О, любими господарю! О, баща на Марзак!
Нейната мъка, нейната красота, а може би повече от двете необичайното й смирение и покорство го трогнаха. Защото, когато в същия миг на вътрешната врата с темане се появи Аюб — мазният и снажен скопец, който бе неин везир и главен придворен, — той пак незабавно изчезна, освободен от пашата със заповедническо махване на ръката.
21
Иблис — дяволът, сатаната в арабската митология.