Забавна Библия

Евреите стигнали сега край планината Хорив и отново страдали от жажда. Заобиколен от съотечествениците си, Моисей ударил с жезъла си върху една скала. От нея веднага бликнала вода и като утолили жаждата си, трите милиона емигранти разпънали шатри. Но тук ги очаквала неприятна изненада. В тези места се намирали Амалик и неговият народ, на които не се харесали потомците на Иаков. Уместно е да се поясни, че Амалик е бил потомък на Исав: от първата си жена Ада Исав имал по-голям син — Елифаз, а Елифаз добил от наложницата Фамна сина си Амалик.

По какъв начин този Амалик се оказал жив досега? „Гълъбът“ забравил да каже това на „свещения“ автор, а последният не помислил, че тук има нещо за чудене. Фактът на съществуването на този Амалик е във висша степен загадъчен. Защото да могат потомците на дванадесетте сина на Иаков, да станат народ, който изкарва 600 000 въоръжени мъже, е била нужна смяната на много поколения. Та най-после и Библията сама говори, че четиристотин и тридесет години отделят пристигането на Иаков и синовете му в Египет от събитията, изложени в книгата „Изход“58. Следователно и Амалик е трябвало да бъде примерно на четиристотин години, когато нападнал евреите в Синайската пустиня. Но „свещеният“ автор изглежда съвършено не се замисля над тежестите на тази преклонна възраст: с най-невъзмутим и спокоен вид, без каквото и да е учудване, той разказва за военните авантюри на Амалик и неговия род.

Както и да е, този Амалик бил, изглежда, ужасен човек. Той вдъхнал на нашите евреи нечуван страх. За да отблъсне нападението на врага, Моисей заповядал на Иисус Навин, командуващ всичките въоръжени сили на емигрантите, да събере най-добрите си войници, а сам заедно с Аарон и Ор се евакуирал в съседната планина. През цялото време на сраженията Моисей стоял с дигнати ръце. Докато стоял, в тази поза, надвивали евреите; но щом „отпуснеше ръцете си, надвиваше Амалик“ (Изход, гл. 17, ст. 11). В края на краищата, изморявайки се да държи през цялото време ръцете си нагоре, той предложил на Аарон и Ор да поддържат ръцете му „до залез-слънце“ (ст. 12). Работата свършила така, че Иисус ударил на господин Амалик и племето му порядъчен пердах.

„И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча“ (Изход, гл. 17, ст. 13).

В глава 18 виждаме мадиамския „свещеник“ Иотор на гости у зет си Моисей. Моисей разказал на тъста си за „чудесата“ и приключенията след бягството на евреите от Египет и това съблазнило „свещеника“ да приеме Моисеевата вяра. „Сега аз познах, че господ е по-велик от всички богове“ (ст. 11). И той принесъл жертва на бога Яхве. Преди да се върне у дома си, Иотор дал на зет си няколко съвета и между другото му препоръчал да възложи част от работите си на свои подчинени, които да управлявали над хиляди, над стотици и т.н. Моисей намерил съвета за прекрасен и веднага установил йерархическата стълба. Именно по това време Моисей учредил, също като подражавал на египтяните и други народи, института на свещенослужителите, на които предоставил много привилегии. Племето на Леви, към което принадлежал и той самият, станало жреческа каста, а Аарон, неговият старши брат, станал пръв велик жрец. Така, според Библията, бил организиран култът на еврейската вяра.