В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Събуди я леко разтърсване по рамото. Черити отвори уморено очи, но не видя нищо друго, освен някакво размазано светло петно над себе си и с тихо проклятие се обърна отново настрани.
— По дяволите, събуди се най-сетне! — извика Гърк.
Черити се обърна недоволно отново, опря се на лакти и погледна към сбръчканото лице на гнома:
— Какво има? — попита тя сънено. — Да не ме преследваш сега и в съня ми или си дошъл пак да ми изнасяш някакви лекции?
Гърк махна недоволно с ръка.
— Остави тия глупости! — настоя той грубо. — Тук става нещо.
Черити продължи да гледа джуджето с недоумение — и изведнъж се разсъни. Никога досега не беше виждала Гърк така изплашен.
Бързо скочи от леглото, нахлу униформения си панталон и тънка тениска и се накани да тръгне към вратата, но Гърк й махна с ръка да се върне.
— Облечи и останалите дрехи — каза той, сочейки към небрежно нахвърляните на стола до леглото й вещи. — Сигурно ще ги потрябват.
Черити се подчини. Бързо облече якето си, нахлузи ботушите и накрая взе и лазера от стола. Когато излезе в хола на хотела, следвайки джуджето, тя видя, че не е единствената, която той беше събудил. Скудър и Нет, напълно облечени, седяха в някакво кресло, а за своя изненада тя видя още Жан и Елен, които разговаряха тихо и много сериозно със Скудър. Когато влезе, те прекъснаха разговора си и Жан забърза развълнувано насреща й.
— Те са тук! — извика той.
— Кой? — попита Черити.
— Ловците! — Жан посочи нервно с ръка към прозореца. — Един планер се появи преди час. А скоро след това още един. Сигурен съм, че те…
Черити го прекъсна с енергичен жест:
— Всичко по реда си — помоли тя. — Какво точно се е случило? Нападат ли ви?
Жан поклати глава.
— Не — каза той — във всеки случай не още. Но тук става нещо. Никога досега не са идвали в тази част на реката.
— Знае ли баща ви за това? — попита Черити, обръщайки се към Елен.
Тъмнокосото момиче поклати глава. Върху лицето й имаше странно изражение. Изглеждаше… някак виновна, както се стори на Черити. Но същевременно и много разтревожена.
— Дойдохме веднага при вас — каза тя. — Знам, че би трябвало да уведомя баща си, но…
— Трябва да изчезвате! — каза Жан. — Сигурно търсят вас.
— Ако наистина го правеха, то те отдавна щяха да са ни намерили — отвърна Черити. — Какво по-точно се е случило?
Жан пристъпи нервно от крак на крак, но когато най-сетне отговори, той го направи изненадващо спокойно.
— Бях отвън — започна той. — Исках… да ида при танка, да поработя малко върху мотора си. Тогава видях планера. Летеше бавно и много ниско. Най-напред си помислих, че се кани да се приземи в града. Дори го изгубих от погледа си за известно време.
— Къде? — попита Черити.
Жан сви рамене.
— Не мога да кажа съвсем точно — призна той. — Но ми се струва, че не беше далеч оттук. Но не може да е кацал, защото малко след това отново го видях. Летеше на север.
— На север? — Черити се намръщи. — Но там няма нищо. Нищо, освен…
Тя млъкна по средата на изречението. Погледна притеснено към Жан.
— Сигурен ли сте? — поиска да се увери отново тя. — На север ли заминаха?
— Съвсем сигурен съм — отвърна Жан. — Вторият също.
— Кой втори? — попита Гърк.
— Вторият планер — отвърна Жан. — Веднага се върнах, за да бия тревога. Малко преди да стигна дотук, се появи още един.
— Летеше ли в същата посока? — поинтересува се Черити.
Жан кимна.
— Мисля — прошепна — Черити — че ми е ясно къде са искали да отидат.
— Къде? — попита развълнувано Елен. — Трябва да уведомим баща ми, ако знаете.
Черити я изгледа с особен поглед.
— Не мисля, че идеята е много добра — каза тя. — Като изключим това, че вероятно не е вече необходимо. — Черити отново се обърна към Жан. — Добре сте направили като сте се върнали веднага тук — каза тя. — Но сега ни е нужна вашата помощ Жан.
— Винаги — отвърна той.
— Можете ли да ни намерите превозно средство? — попита Черити. — Такова, в което да има място за всички ни?
Жан замълча объркано за известно време.
— Има няколко камиона — каза той след това. — Но нямаме право да ги използваме.