Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Значи шоколадовата ми метафора не беше много далече от истината. Може би точно затова не бях виждала феи досега; та аз прекарвах почти цялото си свободно време във вампирска компания.
— Клодин, сега трябва да излезем навън — отчаяно казах аз. Ерик ме буташе напред, не с всичка сила, разбира се, иначе да ме е прострял по гръб, но все пак ми се наложи да отстъпя една крачка назад. Много ми се искаше да чуя продължението на историята, която Клодин имаше да казва на върколаците, но в този момент нямаше нищо по-важно от това да я разкарам от полезрението на вампирите.
— Ех, голямата ми вкусна петифура — въздъхна Пам, докато гледаше как Клодин, поклащайки задник, напуска бара заедно с полковник Флъд, който й пазеше гърба. Ерик дойде на себе си веднага щом Клодин изчезна от полезрението му и аз въздъхнах с облекчение.
— Вампирите много харесват феи, а? — нервно казах аз.
— О, да! — отвърнаха те в един глас.
— Вижте какво, тя спаси живота ми, а освен това явно е на наша страна в борбата ни с вещиците — припомних им.
Вампирите изглеждаха доста начумерени.
— Клодин действително ни помогна много — намеси се полковникът, който тъкмо влизаше обратно в бара. Вратата хлопна зад гърба му.
Ръката на Ерик се плъзна около талията ми и аз усетих, че вече го мъчеше друг вид глад.
— Защо е ходила в щабквартирата на вещиците? — попита Алсид.
— Нали ги знаеш феите. Обичат да флиртуват с опасността, обичат да влизат в роля — водачът на глутницата изпусна тежка въздишка. — Дори Клодин, която е от добрите феи и определено ще стигне далеч. Ето какво узнах от нея: тази Халоу има сборище от около двайсет вещици. Всичките са върколаци или по-едри хищници. Всичките пият вампирска кръв и вероятно са пристрастени към нея.
— Уиканите ще ни помогнат ли в борбата с тях? — попита жената на средна възраст с боядисвана в червено коса и двойна брадичка.
— Още не са взели решение — един младеж, подстриган късо, по войнишки (дали пък не служеше във военновъздушната база „Барксдейл“?), очевидно знаеше доста по въпроса за уиканите. — По заповед на полковник Флъд аз се свързах с всяко уиканско сборище в региона. Уплашени са и правят всичко възможно да се скрият от тези твари. Но аз имам подозрения, че тази нощ повечето от тях се събират на среща, за да обсъдят позицията си по този проблем. Нямам представа къде ще е тази среща, но ако решат да атакуват самостоятелно, това ще е от полза за нас.
— Отлична работа, Португалецо — каза полковник Флъд и младежът грейна от радост.
Тъй като стояхме с гръб към стената, ръката на Ерик непрекъснато шареше по задника ми. Не че имах нещо против усещането — харесваше ми, и още как — но никак не ми харесваше това, че го правеше на публично място.
— Клодин не спомена ли нещо за пленници, които Халоу държи там? — попитах аз и отстъпих крачка встрани от Ерик.
— Не, съжалявам, госпожице Стакхаус. Не е видяла нито вампира Кланси, нито човек, който да прилича на брат ти.
Не се изненадах особено, но се почувствах много разочарована.
— Съжалявам, Суки — каза Сам. — И все пак, ако не е при Халоу, къде би могъл да бъде?
— Самият факт, че феята не го е видяла, не значи нищо — каза полковникът. — Да не забравяме, че тя не е видяла и Кланси, а Халоу със сигурност го държи в плен.
— Да се върнем на уиканите — предложи червенокосата. — Какво ще правим с тях?
— Португалецо, утре се свържи с всичките си познати уикани — каза полковник Флъд. — Вземи Кълпепър да ти помогне.
Кълпепър — красива млада жена със сериозно лице и делова прическа — изглеждаше доволна, че ще помага на Португалеца. Той също, но се опита да прикрие радостта си.
— Да, сър — рязко отсече той. О, колко си сладък, помисли си Кълпепър. Чух го направо от мозъка й. Върколак или не, трудно се скриват толкова силни чувства. — Ъм… а защо трябва да им се обаждам отново? — попита Португалеца след дълга пауза.
— Трябва да разберем какво планират да предприемат и дали са склонни да действат заедно с нас — каза полковникът. — Ако смятат да действат самостоятелно, поне да не ни пречат.
— Значи тръгваме на война? — обади се един по-възрастен мъж, вероятно съпруг на червенокосата.
— Всичко е по вина на вампирите! Те забъркаха тази каша — каза червенокосата.
— Това изобщо не е вярно — възмутих се аз.
— О, я млъквай! Вампирска пачавра… — каза тя.
И по-грозни неща са казвали за мен, но никога право в лицето ми. Обикновено чувам обидите по телепатичен път, а не целенасочено…