Мъртви за света

Дори в тази екзотична компания появата ми с Клодин предизвика истинска сензация. На ярката светлина в помещението забелязах, че стратегическите извивки на тялото й бяха опаковани в тясна оранжева рокля, а дългите й крака завършваха с най-високите от всички високи токове. Клодин приличаше на апетитна мръсница, размер XXL.

О, не, тази жена не би могла да е ангел — не и според моите представи за ангелите.

Местейки поглед от Клодин към Пам, стигнах до извода, че е ужасно несправедливо те двете да изглеждат толкова чисти, спретнати и красиви. Само това ми липсваше — да се чувствам не само уморена, уплашена и объркана, но и повлекана на всичкото отгоре! Сякаш не ми стигаше, че трябваше да се появя тук в компанията на красавица, която практически имаше татуиран на челото си надпис „Чука ми се!“. Ако не бях уловила погледа на Сам, когото неволно въвлякох в цялата тази каша, сигурно щях да се врътна и да си изляза.

— Клодин — каза полковник Флъд. — Какво те води насам?

Пам и Джералд изпиваха с поглед Клодин, сякаш очакваха, че тя всеки момент ще започне да се съблича.

— Тази девойка тук — кимна Клодин към мен — заспа на волана. Лошо се грижите за нея, така ми се струва.

Полковникът, който в цивилните си дрехи изглеждаше също толкова важен, колкото и гол, видимо се сепна. Изглежда, нямаше представа, че е длъжен да ми осигурява протекция.

— А… ъ… — каза той.

— Трябваше да изпратите някого да я придружи до болницата — поклати глава Клодин и черната й коса се разлюля по гърба й като буен водопад.

— Аз й предложих да отида с нея — възнегодува Ерик. — Но тя каза, че ще изглежда твърде подозрително, ако се появи в болницата с вампир.

— Охо, здрасти, висок, рус и мъртъв красавецо! — възкликна Клодин. — Ти какво, винаги ли изпълняваш заповедите на обикновените човешки жени?

Много ти благодаря, Клодин, изсъсках наум. От мен се очакваше да се грижа за Ерик, а сега той дори вратата нямаше да затвори, ако го помолех. Джералд продължаваше да изпива с поглед Клодин, без да помръдва от мястото си. Чудех се дали някой щеше да забележи, ако се опънех на някоя от масите да подремна. Тогава видях, че и Ерик, също като Пам и Джералд, се втренчи в Клодин. Държаха се като котки, усетили мишка под дъските на пода. Това бе последната ми мисъл, преди огромните ръце на Алсид да ме придърпат към него. Беше се промъкнал незабелязано до мен през навалицата в бара. Долепих лице до топлия му гръден кош и искрено се зарадвах, че ризата му е разкопчана. Е, къдравите му черни косми намирисваха на куче, но пък ръцете му ме обгръщаха толкова нежно… Няма да крия, че се почувствах прекрасно.

— Коя си ти? — обърна се Алсид към Клодин. Притиснала ухо към гърдите му, чувах гласа му и отвътре, и отвън — много странно усещане.

— Аз съм феята Клодин — каза високата красавица. — Виждаш ли?

Обърнах се да я погледна. Беше вдигнала косата си и му показваше леко заострените си уши.

— Фея — повтори Алсид. Звучеше също толкова стъписан, колкото се чувствах и аз.

— Яко! — обади се един от по-младите върколаци, младеж с пънкарска прическа, на не повече от деветнайсет. Изглеждаше заинтригуван от развоя на събитията и стрелкаше поглед към насядалите по масите върколаци, сякаш ги подканваше да споделят удоволствието му. — Ама наистина ли?

— Да, поне засега — отвърна Клодин. — Рано или късно ще премина на друго ниво — никой нищичко не разбра от казаното, с изключение може би на полковника.

— Господи, каква жена! Слюнки да ти потекат… — каза младият върколак. В тон с прическата си младежът носеше джинси и раздърпана тениска с надпис „Паднал ангел“; разхождаше се бос въпреки студа (Сам беше изключил отоплението в бара), а по пръстите на краката си имаше халки.

— Благодаря! — усмихна му се Клодин и щракна с пръсти. Около нея се появи вълшебна мъгла, също като онази, която обвиваше върколаците по време на трансформация, само че много по-гъста. Когато облакът се разсея, Клодин вече носеше бяла вечерна рокля, обшита с пайети.

— Яко! — смая се младежът и Клодин се размаза от удоволствие.

Забелязах, че се стараеше да стои настрана от вампирите.

— Клодин, ако си приключила с фукането, можем ли да поговорим и за нещо друго? — полковник Флъд звучеше също толкова уморен, колкото се чувствах и аз.

— Разбира се — смирено въздъхна феята. — Просто попитай.

— Да започнем с най-важното. Госпожице Стакхаус, как е Звезда-Мария?

— Благополучно понесе пътя до болницата в Кларис. Смятат да я транспортират с хеликоптер до Шривпорт, болница „Шумпърт“. Може би вече пътува. Лекарката звучеше доста обнадеждена относно шансовете й за оцеляване.