Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Но ти не притежаваш вампирска сила, по-слаба си дори от върколак — възрази Ерик.
— Тук си прав, миличък. Но на мен и през ум не би ми минало да я ударя, защото тогава щях да й дам причина да отвърне на удара.
— Искаш да кажеш, че предизвиках излишна разправия?
— Именно.
— Поставих те в неудобно положение. Изложих те пред другите.
— Не — веднага отвърнах аз, но после се замислих дали пък не беше прав. — Не — повторих аз вече по-уверено. — Не си ме изложил. Всъщност даже ми стана приятно, че имам приятел, който се ядосва, когато някой ме обижда. Но аз съм свикнала на подобно отношение от околните и мога да се справям и сама. Макар че Деби просто се оля!
Новият деликатен Ерик се замисли над думите ми.
— Защо си свикнала с подобно отношение? — попита той.
Въпросът му ме изненада. Не очаквах подобна реакция от него. По това време вече се намирахме пред къщата и аз предвидливо огледах околната поляна, преди да отключа задната врата. Едва след като влязохме вътре и спуснах резето, аз се обърнах към Ерик и отговорих на въпроса му.
— Защото съм свикнала с пренебрежителното отношение на хората към барманките. Необразованите барманки. Необразованите барманки с телепатични способности. Свикнала съм хората да ме мислят за откачалка, или както е прието да се казва — с умствени отклонения. Не искам да звуча като горката жалка Суки, но нямам много почитатели и съм свикнала с това.
— Това потвърждава лошото ми мнение за хората като цяло — каза Ерик. Той свали палтото от раменете ми, погледна го с неприязън и го преметна върху облегалката на един стол. — Красива си.
Никой не ми е казвал това, гледайки ме в очите. Смутих се и наведох глава.
— Умна си, вярна си — безмилостно продължи той, макар че махнах с ръка, за да го помоля да спре. — Имаш чувство за хумор и приключенски дух.
— Престани — казах.
— Накарай ме да престана — усмихна се Ерик. — Имаш най-красивите гърди, които някога съм виждал. Смела си — покрих устните му с пръсти и езикът му се стрелна навън, за да ги оближе. Облегнах се на гърдите му и по тялото ме премина блажена тръпка, чак до пръстите на краката ми. — Отговорна си, трудолюбива си — продължи той. И преди да е успял да изтъкне колко грижливо завързвам торбите за боклук или нещо подобно, аз се повдигнах на пръсти и го целунах.
— Ето виждаш ли — нежно каза той след дълга пауза. — Изобретателна си.
През следващия един час той нагледно ми демонстрира и собствената си изобретателност.
Това бе единственият час от този безкрайно дълъг ден, през който не ме измъчваше страх: за съдбата на брат ми, от злините на Халоу, от спомена за ужасната смърт на Адабел Янси… Списъкът далеч не беше пълен; със сигурност имаше още неща, които ме плашеха. Просто ми беше трудно да ги изброя в края на този ужасен ден.
Лежах в прегръдките на Ерик, тананиках си някаква песничка без думи, галех го по гърба и се чувствах благодарна до мозъка на костите си за насладата, с която ме даряваше. Човек не бива да приема късчетата щастие за даденост.
— Благодаря ти — казах аз и долепих лице до тихата му гръд.
Той повдигна брадичката ми с пръст, за да ме погледне в очите.
— Не. Ти няма за какво да ми благодариш — прошепна той. — Ти ме прибра от пътя и ме даде подслон. Готова си да се биеш за мен. Просто го усещам. Не мога да повярвам на късмета си. Когато разгромим тази вещица, ще те взема при себе си. Ще поделя с теб всичко, което имам. Ще те почитат всички вампири, които ми дължат вярност.
Моят средновековен рицар! Господи, благослови щедрата му душа, но това просто нямаше да се случи. Имах достатъчно мозък в главата си и достатъчно жизнен опит зад гърба си, за да не се залъгвам с напразни надежди. Но пък тези фантазии звучаха прекрасно! Той говореше като вожд на племе с цяла свита роби на свое разположение, а не като властен вампир, собственик на туристически бар в Шривпорт.
— Правиш ме много щастлива — казах. Говорех самата истина.
10
Когато се събудих на следващата сутрин, езерото зад къщата на Джейсън вече беше претърсено. В десет часа на входната ми врата рязко се почука. Веднага познах, че е Елси Бек — полицаите винаги чукат така, — и бързо нахлузих джинси и пуловер, преди да му отворя.