Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Ерик скочи от мястото си още преди да съм решила дали съм обидена, или ядосана. Без да губи време в размисъл, той реши дилемата ми в полза на яда и реагира незабавно. И преди да сме осъзнали, че имаме проблем, жената лежеше по гръб на пода, притисната от вампира. Смъртоносните му резци се намирах на милиметри от шията й. Червенокосата имаше късмет, че Пам и Джералд реагираха също толкова мигновено и успяха да дръпнат Ерик навреме. Жената се отърва само с няколко капки кръв, но не спираше да скимти като куче.
В продължение на цяла една безкрайна секунда очаквах, че всички присъстващи ще скочат на бой, но полковник Флъд изрева: „Тишина!“, а на такъв глас просто няма как да не се подчиниш.
— Аманда — обърна се той към червенокосата, която цивреше така, сякаш Ерик й беше откъснал някой крайник, докато съпругът й правеше оглед на раните й и създаваше излишна паника. — Спазвай уважение към съюзниците ни и дръж проклетия си език зад зъбите! Пролятата ти кръв е отплата на нанесената от теб обида. Няма да търсиш отмъщение, Парнел! — мъжкият върколак изръмжа срещу полковника, но в крайна сметка кимна неохотно.
— Госпожице Стакхаус, приеми извиненията ми за тази проява на неуважение — обърна се към мен полковник Флъд.
Насилих се да кимна, макар че все още ме болеше от обидата. Неволно мярнах физиономията на Алсид, който местеше поглед от мен към Ерик и изглеждаше… хм, изглеждаше направо стъписан. Сам прояви разум и не даде външен израз на емоциите си. Изпънах гръб и избърсах с длан сълзите си.
Ерик полагаше огромни усилия да се успокои. Пам мърмореше нещо в ухото му, а Джералд го стискаше здраво за лакътя.
И като капак на прекрасната ми вечер входната врата отново се отвори и в „Мерлот“ нахълта Деби Пелт.
— Охо, парти! Без мен? — огледа странната сбирщина и вдигна вежди. — Здрасти, мило — изчурулика тя, погали собственически ръката на Алсид и преплете пръсти с неговите. Алсид изглеждаше много странно, горкичкият — едновременно щастлив и ужасно нещастен.
Деби беше забележителна жена (трудно ми е да преценя дали в добрия смисъл на думата) — висока, слаба, с издължено лице. Черна коса, но не къдрава и непокорна като на Алсид, а права, подстригана на асиметрични, тънки като клечки кичури, които се полюшваха при всяко нейно движение. Това беше най-тъпата прическа, която съм виждала някога, и несъмнено струваше майка си и баща си. Но мъжете, незнайно защо, изобщо не се впечатляваха от прическата й.
Би било лицемерно от моя страна да поздравя Деби Пелт, предвид естеството на отношенията ни. Тя бе направила опит да ме убие; Алсид знаеше това, но все още не можеше да я изхвърли от сърцето си, макар че усилено се опитваше. Този умен, практичен и трудолюбив мъж имаше огромна слабост и тази негова слабост, облечена в тесни джинси и тънък оранжев пуловер, в момента се усукваше като пиявица около него. Интересно какво правеше тя тук, толкова далече от обичайните си маршрути?
Изпитах внезапно желание да се обърна към Ерик, да му кажа, че Деби е правила опит да посегне на живота ми, и кротко да наблюдавам какво ще се случи. Но отново се въздържах. Цялото това въздържане ме измъчваше неимоверно; пръстите ми неволно се свиха и превърнаха дланите ми в здрави юмруци.
— Ще ти се обадим допълнително, ако има нужда — каза Джералд.
Отне ми известно време да разбера, че говореше на мен. Освобождаваха ме, един вид. Не за друго, а за да прибера Ерик вкъщи, тъй като малко му трябваше да избухне отново. Пишеше го на лицето му. Очите му светеха в синьо, а резците му стърчаха наполовина. Отново се изкуших да… Не! Нямаше да го направя. Щях да си тръгна и то веднага.
— Довиждане, кучко! — подхвърли Деби зад гърба ми, докато излизах. Видях как Алсид рязко се обърна към нея, но Пам ме улови за ръката и бързо ме изведе на паркинга. До нея вървеше Джералд и (слава богу!) здраво стискаше Ерик за лакътя.
До момента, в който двамата вампири ни предадоха в ръцете на Чоу, аз вече кипях от ярост.
Чоу хвърли Ерик на пътническата седалка и аз нямах друг избор, освен да седна зад волана.
— Прибирайте се, ще ви се обадим по-късно — каза азиатецът. Изкуших се да ме се сопна, но хвърлих поглед към спътника си и реших да постъпя разумно, като го отведа оттам по най-бързия начин. Войнствеността на Ерик полека-лека се превърна в смущение и той отново доби предишния си объркан и безпомощен вид. От избухливия отмъстител не беше останала и следа.
Изминахме половината път в мълчание и чак тогава той дръзна да проговори.
— Защо вампирите са толкова ненавиждани от върколаците? — попита.
— Не знам — отвърнах аз и намалих скоростта, за да не блъсна двата елена, които тъкмо пресичаха пътя. Видиш ли един, най-добре да изчакаш, защото след него почти винаги припка и втори. — Вампирите изпитват същото към върколаците. Свръхестествената общност изглежда сплотена срещу човеците, но помежду си вие непрекъснато се дърлите за нещо, или поне на мен така ми изглежда — поех дълбоко въздух, за да осмисля фразеологията, и продължих: — Ъм, Ерик… благодаря ти, че застана на моя страна, когато Аманда ме обиди. Но съм свикнала да се защитавам сама, когато аз преценя, че е редно. Ако бях вампир, ти нямаше да нападаш хора заради мен, нали?