Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Не е в езерото — каза Елси без излишни приказки.
— Ох, слава богу! — въздъхнах аз и се облегнах на вратата. Затворих очи и стоях така около минута. — Заповядай — Елси Бек прекрачи прага като вампир, влизащ за пръв път в нечий дом, — мълчалив и много предпазлив.
— Искаш ли кафе? — учтиво попитах, когато той се настани на стария ми диван.
— Не, благодаря — сковано отвърна той. Смущаваше се от мен точно толкова, колкото и аз от него. С крайчеца на окото си забелязах ризата на Ерик, закачена на дръжката на вратата в спалнята ми, сравнително далече от полезрението на полицая. Какво пък, много жени носят мъжки ризи, реших аз. Нямаше нужда да изпадам в паника. Колкото и да се стараех да не подслушвам мислите на Елси, все пак разбрах, че той се чувстваше неудобно да бъде сам в дома на бяла жена и с нетърпение чакаше пристигането на Анди Белфльор.
— Извини ме за секунда — казах аз, преди да съм се изкушила да го попитам по каква причина ще идва и Анди. Това щеше да разтърси Елси Бек до мозъка на костите му. Грабнах ризата на влизане в спалнята ми, сгънах я и я пъхнах в едно от чекмеджетата на скрина. После измих зъбите и лицето си. Когато се върнах във всекидневната, Анди вече ме чакаше там. Придружаваше го и Баракудата Хенеси — шефът на Джейсън. При вида на тази представителна групичка коленете ми омекнаха и аз се свлякох на отоманката до дивана.
— Какво? — казах. Нямах сили да обеля втора дума.
— Кръвта по дъските на пристана е най-вероятно котешка. В нея има и друг отпечатък, освен този от ботуша на Джейсън — каза Анди. — Пазим тази информация в тайна, защото не искаме тези гори да се напълнят с идиоти — сякаш ме облъхна леден вятър. Ако не притежавах телепатични способности, сигурно бих се разсмяла. Когато каза „котешка“ кръв, Анди нямаше предвид някоя сива или оранжева писана, а… пума.
Да, именно пума, или иначе казано — планински лъв. Тук нямаме много планини разбира се, но пумите — старите заселници са ги наричали кугуари — обитават и по-ниските крайречни долини. Доколкото ми е известно, единственото място, на което могат да се срещнат пуми в естествена среда, е Флорида, но дори и там те са толкова малко, че са почти на изчезване. Що се отнася до Луизиана, тук пуми никой не е виждал. Не и през последните петдесет години, а може би и повече.
Носят се какви ли не слухове, разбира се. Благодарение на тях нашите гори и потоци могат да произвеждат огромни количества крокодили, нутрии, опосуми, еноти и дори черни мечки или рисове. Койоти също. Но не съществуваха никакви снимки, изпражнения или отпечатъци от лапи, които да докажат наличието на пуми… досега.
В очите на Анди Белфльор гореше маниакален огън. Но не по мен. Всеки мъж, който е ходил на лов поне веднъж или поне обича да фотографира природата, би дал почти всичко, за да види истинска дива пума. И макар че тези хищници всячески се стараят да избягват човека, човекът — уви! — не желае да им отвърне със същото.
— Е, какво мислите? — попитах аз, макар че твърде добре знаех какво си мислеха. Но тъй като не исках да смущавам душевното им спокойствие, трябваше да се престоря, че не зная. Баракудата тъкмо си мислеше, че Джейсън най-вероятно е мъртъв. За разлика от полицаите, които ме гледаха втренчено, той седеше на бабиния фотьойл с наведена глава и стискаше големите си червендалести ръце толкова силно, че кокалчетата му белееха.
— Може би Джейсън е забелязал пумата, когато се е прибирал вкъщи онази нощ — плахо предположи Анди. — След това е изтичал да вземе пушката си и е тръгнал да я преследва.
— Те са защитен вид — казах. — Смяташ, че Джейсън не знае това, така ли? — естествено, те смятаха брат ми за импулсивен и безмозъчен човек, на когото просто не му пука за нищо.
— А ти сигурна ли си, че това би го спряло? — попита Елси с наченки на благост в тона си.
— Значи смятате, че Джейсън е убил пумата — с мъка изрекох аз.
— Не е изключено.
— И после какво? — скръстих ръце пред гърдите си.
Тримата мъже се спогледаха.
— Възможно е Джейсън да е последвал пумата в гората — каза Анди. — Може да не е била ранена смъртоносно, в крайна сметка, и да го е нападнала.
— Вие наистина ли смятате, че брат ми би тръгнал да преследва ранено животно в гората? Съвсем сам, посред нощ? — точно така смятаха. Прочетох го ясно и отчетливо: Типично за Джейсън Стакхаус. Те просто нямаха представа, че при цялото си безразсъдство и необузданост единственият човек, когото брат ми обичаше най-много от всичко, беше Джейсън Стакхаус и той не би рискувал живота му по толкова идиотски начин.