Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Според вас какво се е случило?
— Получихме бележка — каза Джералд с едва доловим британски акцент. Той рядко говореше на всеослушание. — В нея се казва, че вещиците смятат да източват по един вампир всеки ден, докато не открият Ерик.
Всички глави се извърнаха към Ерик, който изглеждаше стъписан.
— Но защо? — попита той. — Не мога да разбера кое ме прави толкова ценна плячка.
Едно от момичетата върколаци, двайсет и няколко годишна блондинка със слънчев загар, ме погледна, поклати глава и въздъхна. Какво можех да кажа — просто се ухилих в отговор и свих рамене. Но независимо от това колко добре изглеждаше Ерик и какви апетити (сексуални или финансови) предизвикваше у заинтересованите страни, това целенасочено преследване на вампирския главатар подаваше сигнал за „извънредна тревога“ към цялото свръхестествено общество. Дори ако Халоу успееше да вкара Ерик в леглото си и после го източеше и изпиеше всичката му кръв… Тук нишката на мисълта ми рязко прекъсна, защото ме озари идея.
— Колко кръв може да се източи от един вампир? — попитах аз Пам.
Пам стреснато ме погледна. За пръв път я виждах толкова изненадана.
— Момент да помисля — каза тя, взря се в тавана и пръстите й зашаваха, сякаш пресмяташе нещо наум. — Четири кварти2 — отсече най-после тя.
— А какво количество кръв продават в онези малки шишенца?
— Ами… — Тя продължи да смята наум. — По-малко от четвърт чаша — и тогава усети накъде бия. — Значи Ерик съдържа повече от деветдесет и шест продаваеми дози кръв.
— На каква цена ги продават?
— Ами… на улицата цената достигна 225 долара за обикновена вампирска кръв — каза Пам с леден поглед. — За кръвта на стар вампир като Ерик…
— 435 долара за шишенце?
— Минимум.
— Значи Ерик струва…
— Повече от четиридесет хиляди долара.
Навалицата се вгледа в Ерик с повишен интерес — с изключение на Пам и Джералд, които заедно с Ерик отново се заеха да съзерцават Клодин. Тримата вампири бавно скъсяваха разстоянието между тях и феята.
— Добре, не смятате ли, че се събраха достатъчно основателни причини? — попитах. — Ерик я е отхвърлил. Тя иска него, иска бизнеса му, иска и кръвта му.
— Да, повече от достатъчно — съгласи се една от жените върколаци, симпатична брюнетка на около четирийсет и пет.
— Освен това на Халоу й хлопа дъската — изчурулика Клодин.
Имах чувството, че Клодин не е спряла да се усмихва, откак слезе от колата ми.
— Откъде знаеш това, Клодин? — попитах.
— Била съм нейната щабквартира — отвърна тя.
Последва дълго мълчание. Сега вече всички се взирахме в нея, но не толкова възторжено, колкото вампирите.
— Клодин, да не си преминала на нейна страна? — попита полковник Флъд. Звучеше още по-уморен, клетият.
— Джеймс — възкликна феята. — Как не те досрамя да го кажеш? Заблудих я, че съм една от местните вещици.
Явно не само аз намирах прекомерната й жизнерадост за малко странна. Болшинството от тийнейджърите върколаци се чувстваха неловко в присъствието на феята.
— Щеше да ни спестиш доста неприятности, ако ни беше казала това малко по-рано, Клодин — хладно изрече полковникът.
— Истинска фея! — обади се Джералд. — През целия си живот съм имал само една фея.
— Трудни са за хващане — замечтано добави Пам и се премести още по-близо до нея.
Дори Ерик, който вече не изглеждаше чак толкова стъписан, направи една крачка към Клодин. Тримата вампири приличаха на шокохолици, попаднали във фабрика за шоколад.
— Така, внимание! — нервно отсече Клодин. — Всички вампири да отстъпят крачка назад!
Пам се смути, Джералд неохотно се подчини, а Ерик продължи да пристъпва напред.
Никой от присъстващите не прояви желание да го спре. Поех дълбоко въздух и се подготвих да се намеся. В крайна сметка, ако Клодин не ме беше събудила, сега можеше да съм мъртва.
— Ерик — извиках аз и с три скока се озовах между него и феята. — Зарежи това!
— Кое? — Ерик ми обърна точно толкова внимание, колкото би отделил на жужаща покрай главата му муха.
— Стой настрана от нея, Ерик — казах аз и този път очите му спряха за миг върху мен.
— Здрасти, помниш ли ме? — сложих ръка върху гърдите му в опит да го усмиря. — Не знам защо си се разпенил така, но трябва да укротиш конете.
— Искам я — каза Ерик. Сините му очи хвърляха искри.
— Да, прекрасна е — съгласих се аз, опитвайки се да звуча разумно, макар че се чувствах леко обидена. — Но тя не е за теб. Нали така, Клодин?
— Точно така — отвърна феята. — Кръвта ми е опасна за вампирите. Повярвай ми, не искаш да знаеш как точно им действа — по дяволите, Клодин продължаваше да звучи жизнерадостно въпреки всичко.
2
кварта — мярка за течности, равна на 1.14 литра — Б.пр.