Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Ще се опитам — неясно изрече тя със същия тих, едва доловим глас.
Повече нищо не можех да направя, дори рискувах да влоша нещата, затова се сбогувах с нея, благодарих на сестрите и се запътих към колата си. Благодарение на одеялата (които вероятно трябваше да върна в раклата на Бил) задната седалка изглеждаше сравнително прилично.
Ето че имаше и нещо положително в цялата тази безумна нощ!
После се замислих за одеялата. Дали от болницата щяха да ме потърсят, за да си ги прибера? Или може би щяха да ги задържат в полицията? А може би просто са ги изхвърлили на боклука? Свих рамене. Имаше ли смисъл де се тревожа за две правоъгълни парчета плат, когато имах толкова много грижи на плещите си? Първо, не одобрявах факта, че върколаците се събираха в „Мерлот“. Това въвличаше Сам прекалено навътре в проблемите им. Той също беше свръхсъщество, но неговата порода се радваше на много по-голяма свобода и безгрижие в свръхестествения свят. При него важеше принципът „всеки сам за себе си“, докато върколаците се движеха на глутници и действаха организирано. А ето че сега се канеха да използват „Мерлот“ като място за среща.
Второ, Ерик. О, господи, Ерик ме чакаше вкъщи!
Неволно се запитах колко ли беше часът в Перу. Бил сигурно се забавляваше чудесно, за разлика от мен. От новогодишната нощ насам неприятностите ме връхлитаха една подир друга и изобщо не можех да си почина; чувствах се изтощена до смърт.
Стигнах до кръстопътя и завих наляво, в посока към „Мерлот“. Светлината на фаровете се плъзгаше по околните храсти и дървета. Тази нощ, слава богу, нямаше никакви полуголи вампири, тичащи покрай пътя.
— Събуди се — обеди се женски глас от седалката до мен.
— Какво? — Отворих рязко клепачи и установих, че колата се движеше на зигзаг.
— Заспиваш.
На този етап вече нищо не можеше да ме изненада, ако ще да видех кит, проснат насред пътя.
— А ти коя си? — попитах аз, след като най-после успях да намеря гласа си.
— Клодин.
На бледата светлина от таблото ми беше трудно да я разпозная, но спътничката ми определено изглеждаше като високата красавица, която видях на новогодишното парти в „Мерлот“ и в колата на Тара предишната сутрин.
— Как влезе в колата ми? Защо си тук?
— Защото през последните няколко седмици в този район се наблюдава твърде интензивна свръхестествена активност. Аз съм посредникът.
— Посредник между какво?
— Между двата свята. Или, ако трябва да съм по-точна, между трите свята.
Понякога животът ти предлага повече, отколкото ти е нужно. И ти просто приемаш.
— Ти си нещо като ангел, така ли? Именно за това дойде да ме събудиш, когато заспивах на волана, нали?
— Не, още не съм стигнала чак дотам. В момента си твърде изморена и няма смисъл да ти обяснявам. Просто зарежи митологията и ме приеми такава, каквато съм.
Усетих странно пърхане в гърдите.
— Виж — посочи Клодин. — Онзи мъж ти маха.
Наистина — на паркинга пред „Мерлот“ стърчеше вампир и изпълняваше ролята на семафор. Чоу.
— О, просто страхотно! — мрачно изпъшках аз. — Ами, надявам се, че нямаш нищо против да се отбия, Клодин. Трябва да вляза за малко.
— Естествено, това не е за изпускане.
Семафорът ме насочи към задния вход на бара и аз с изненада открих, че служебния паркинг е претъпкан с коли, които не се виждаха от пътя.
— Майчице мила! — възкликна Клодин. — Тук има парти!
Тя изхвърча от колата, грейнала от радост, а аз със задоволство наблюдавах втрещения Чоу, който буквално си глътна езика при вида на тези сто и осемдесет сантиметра великолепие. А да изненадаш вампир никак не е лесно!
— Хайде да влизаме! — изписка Клодин и ме улови за ръката.
9
Всяко свръхсъщество, пресичало някога пътя ми, в момента се намира в бар „Мерлот“. А може би просто така ми се струваше, защото се чувствах уморена до смърт и копнеех за усамотение. Цялата глутница върколаци беше там — в човешки вид, и за мое огромно облекчение, малко или много облечени.
Алсид носеше спортен панталон в цвят каки и разкопчана риза на сини и зелени карета. Изобщо не можех да си представя, че допреди малко е тичал на четири крака. Върколаците пиеха кафе или безалкохолни напитки, а Ерик (който изглеждаше доволен и в отлично здраве) надигаше бутилка „Истинска кръв“. Пам седеше на висока табуретка до бара. С панделка в косата, бледозелен анцуг и обшити с маниста маратонки, но въпреки това — ужасно секси. Придружаваше я Джералд, един вампир, когото бях срещала един или два пъти във „Вамптазия“. Джералд изглеждаше около трийсетгодишен, но съм го чувала да споделя лични спомени от периода на Сухия режим. Знаех съвсем малко за Джералд, но и то ми стигаше, за да стоя настрана от него.