Тъгата на сукубата

Преди да успея да отговоря, тя литна като хала из фоайето, крещейки:

— Чичо Сет доведе момиче!

Сет направи гримаса:

— Това е Морган. На шест е.

Той посочи към нейната двойничка:

— А това е близначката й Маккена. Това е Кайла, на четири. А ето я — спря, за да вдигне най-високата от четирите, и това я накара радостно да запищи — и Кендъл, рожденичката. Смятам, че и Бранди е някъде наоколо, но е прекалено цивилизована, за да ме нападне като останалите.

След фоайето беше дневната и едно друго русо момиче, няколко години по-голямо от Кендъл, ни наблюдаваше над облегалката на дивана. Останалите деца — предполагам, гости на партито, тичаха и крещяха около нея.

— Тук съм, чичо Сет.

Сет остави Кендъл и разроши косата на Бранди, за нейно съжаление — доста. Тя демонстрира оскърбено достойнство, каквото само някой пред прага на юношеството може да има. Скоро след това Морган се върна, като теглеше след себе си висока руса жена.

— Видя ли? Видя ли? — възкликна момиченцето. — Нали ти казах.

— Винаги ли предизвикваш такава суматоха? — попита жената, прегръщайки Сет. Изглеждаше щастлива, но изтощена, и аз разбирах защо.

— Навярно имам късмет. Феновете ми не са и наполовина толкова ненаситни. Андрея, това е Джорджина. Джорджина, Андрея.

Стиснах ръката й. В стаята влезе малко по-ниско и по-младо копие на Сет.

— Това е брат ми Тери.

— Добре дошла сред нашия хаос, Джорджина — каза ми Тери, след като бях представена. Той хвърли поглед към децата, които тичаха из къщата. — Не съм сигурен, че напълно разбирам решението на Сет да те доведе тук. Никога няма да поискаш да дойдеш отново.

— Ей — извика Кендъл, сочейки към мен, — това не е ли ризата, която подарихме на чичо Сет за Коледа?

Сред възрастните настана неловка тишина, докато всички се опитвахме да гледаме някъде другаде. Накрая Андрея прочисти гърлото си и каза:

— Добре, деца, да се организираме и да поиграем на нещо.

Бях очаквала, че едно детско парти ще е дивашко, но това, което продължи да се случва онзи следобед, надмина дори и най-смелите ми — представи. Също толкова впечатляващ бе и начинът, по който братът и снахата на Сет успяваха да контролират стадото от пищящи и подскачащи създания, които сякаш бяха в един и същи момент навсякъде из къщата. Тери и Андрея прекрасно ги манипулираха с добрата си природа, докато ние със Сет повече наблюдавахме и от време на време вземахме отношение по някой случайно изпречил се пред нас въпрос. Като наблюдател цялото преживяване ме зашемети. Не можех да си представя редовно да се справям с това. Беше очарователно.

В един момент, докато си поемаше дъх, Тери видя, че съм сама, и ме заговори.

— Приятно ми е, че дойде. Не знаех, че Сет се вижда с някого.

— Ние сме просто приятели — уточних аз.

— Все още. Хубаво е да го видим с някого от плът и кръв. С някого, когото не е измислил.

— _Вярно ли е_, че едва не е пропуснал сватбата ти?

Тери направи гримаса за потвърждение.