Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Един жандармерист надникна в бараката.
— Колата я няма, полковник.
— Тогава къде е този Пиер? Каква е фамилията му, професоре?
— Берева.
— Що за име е това?
— Той е от Сиера Леоне.
— Аха — подозрително рече Тука. — Значи е африканец.
— Не, французин е — отвърна Люк.
На лицето на Тука се появи нещо като усмивка.
— Е, ще трябва да открием Пиер Берева. Имате ли номера на мобилния му телефон? Можете ли да му се обадите?
Телефонът на Люк беше изключил. Използва телефона на полковника, но без резултат. Внезапно погледна към своето бюро. Чекмеджетата бяха преобърнати.
— В онова чекмедже държахме резервния ключ за пещерата.
— Вижте дали ще го намерите — подкани Тука. — Но си сложете ръкавици, ако обичате. — Посочи кутия с хирургически ръкавици, оставени от следователите. — Заради отпечатъците.
Люк започна да рови из папките.
— Колко ключа имахте? — попита Тука.
— Два. Моят беше у Пиер.
— А, отново Пиер.
След дълго търсене Люк обяви, че резервният ключ липсва.
— Мисля, че не е зле да проверим пещерата — каза той.
— Добре, да го направим.
Лейтенант Бийете караше. По пътя телефонът на Тука звънна и той прие обаждането, но предимно слушаше. Когато приключи, се обърна към седящия отзад Люк.
— Съдебният лекар казва, че в пробите от изнасилените жени имало нещо интересно.
Люк не искаше да слуша, но полковник не беше настроен да щади чувствата му.
— Изнасилвачът е имал ненормални сперматозоиди. Къси опашки, явно не са добри плувци. Докторът използва термина „имотилен синдром“. Може би това ще ни бъде от полза, ще видим.
Образите на Мари и Елизабет изникнаха в ума на Люк. За пръв път през този ден по бузите му потекоха сълзи.
В края на алеята видяха колата на Пиер, оставена на чакъления паркинг. Люк се затича към нея, но Бийете му извика:
— Не докосвайте нищо!
Надникнаха вътре, но купето бе празно.
Люк ги поведе надолу по стълбата. Стигна до корниза и зейналата врата го изпълни с ярост.
— Някой е влизал! Господи!
Бийете се обади по радиостанцията си и поиска подкрепления.
— Водете, професоре — каза Тука и разкопча твърдия си кожен кобур.
Картонената кутия с калцуни още стоеше до входа. Люк дръпна главния лост за захранване и цялата пещера светна, от входа до дъното.
— Трябва да сложим защитно облекло — измънка Люк.
— За да се предпазим ли? — попита Тука.
— Не себе си, а пещерата.
— Предвид обстоятелствата, нека не се притесняваме за това — заяви полковникът.
Тука и Бийете изглеждаха раздразнено разсеяни от пещерното изкуство, сякаш беше тук нарочно, за да обърка местопрестъплението. Люк се движеше предпазливо, проверяваше всяко изображение, изпълнен със страх да не открие графити или някакъв друг вандалски акт. Всеки, способен да отнеме човешки живот, със сигурност можеше да направи и подобно нещо.
— Какво е това? — попита Тука, като посочи табелката с римското число III на стената.
— В пещерата има десет зали. Тази е третата, Залата на елена.
— Коя е най-важната?
— Всички са важни. Но ако трябва да ги степенувам, бих сложил на първо място десетата зала.
— Защо?
— Ще видите.
Най-сетне стигнаха до Зала 9. Люк донякъде се успокои, като видя, че изображенията са недокоснати, съвършени както винаги.
Влязоха на четири крака в тунела.
Когато се озоваха в десетата зала и Свода на дланите, Люк веднага видя дългата ръка на Пиер в Залата на растенията.
— Пиер! — извика той и затича към него.
Пиер лежеше по очи.
Черната му кожа бе студена като пода на пещерата. Бийете с опитни движения провери пулса му и обяви, че смъртното вцепеняване вече е факт.
Още един убит студент.
В краката на човека птица.
На това мистично място.
Думите на абат Мено отекнаха в главата му: „Боя се, че всички си отидоха.“
Бийете говореше нещо, но Люк не го чу. Погледна към него и го помоли да повтори.
— Казах, че има ключ в джоба си. Това оригиналът ли е или копието?
— Оригиналът. Ключодържателят е мой.
Бийете продължи огледа си.
— Има прободна рана в десния хълбок. Ще видим какво ще каже съдебният лекар, но вероятно тя е причината за смъртта.