Зимата на нашето недоволство

Юни е весел месец — хладен, но и топъл, влажен и обявяващ гласовито растежа и възпроизводството на полезното и вредителното, на строителя и рушителя. Момичетата в прилепнали по краката панталони се разхождат хванати за ръце по главната улица; на раменете им са кацнали транзисторчета и извиват в ушенцата им песни за любов. Напращелите със сок младежи седят на столчетата пред бара на дрогерията на Танджър и всмукват през сламки бъдещи ергенски пъпки. Не откъсват погледите си на пръчове от минаващите момичета, разменят си хапливи забележки по техен адрес, а вътрешно направо вият от мерак.

През юни бизнесмените се отбиват за по бира в кръчмата на Ал и Сю или във „Фоурмастър“, после остават да си допиват с уиски и към края на следобеда са вече пияни и запотени. Още от следобеда прашни коли се промъкват към занемареното предно дворче на далечната небоядисана къща със спуснатите пердета в края на улица „Мил“, където местната курва Алис приема следобедните проблеми на ухапаните от юнската муха мъже. А гребните лодки от сутрин до вечер пускат котва отвъд вълнолома и щастливи мъже и жени примамват вечерята от морето.

Юни е месец за боядисване и подрязване, за планове и проекти. Рядкост са мъжете, които не се прибират с циментови блокчета и талпи пет на десет и не започват да скицират по гърбовете на пликове сгради, приличащи на Тадж Махал. Сто малки лодки лежат покрай брега с кила нагоре, дъната им лъщят от цинковата боя, а собствениците им се изправят и се усмихват на бавните, неподвижни редици. И училището успява да удържи непокорните деца някъде докъм края на месеца, но дойде ли време за изпити, бунтарството избуява, обикновената настинка се превръща в епидемия, в чума, която изчезва през последния ден преди ваканцията.

През юни покълва и щастливото семе на лятото. „Къде ще ходим през уикенда на Четвърти юли?… Май вече е време да планираме летните отпуски.“ Юни е майката на неограничените възможности: патетата плуват храбро, дори към подводните челюсти на каймановите костенурки, марулите повеждат борба със сушата, доматите източват предизвикателно стеблата си към гъсениците, а семействата споделят ползите от пясъка и слънчевия загар през неспокойните планински нощи, изпълнени със симфониите на комарите. „Тази година съм решил да си почина. Няма да се хабя, както досега. И няма да позволя на децата да превърнат двуседмичния ми отпуск в ад на колела. Цяла година се трепя. Това време си е мое. Цяла година съм блъскал.“ Планирането на отпуските възтържествува над спомените и всичко е наред в света.