Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Кредиторите се появиха месец, след като спряха проливните дъждове. Широка риза и стар гащеризон на Марвин прикриваха положението на Матилда, която се бе качила на стълбата и помагаше на Гейбриъл да поправи покрива на къщата.
Знаеше кои са и за какво са дошли, но когато погледна надолу, се зачуди дали ще й дадат възможност да изложи предложенията си. Очевидно се бяха наговорили предварително помежду си — погледите, които си разменяха, говореха красноречиво. Докато слизаше по стълбата, тя се подготвяше за предстоящата битка.
Мъжете пуснаха конете си в ливадата и се разположиха на верандата. Матилда забеляза, че въртяха притеснено шапките си и избягваха погледа й. Реши да не губи време с празни приказки и започна решително:
— Нямам никакви пари, но имам намерение, по един или друг начин, да платя дълговете на баща си.
— Знаем това, госпожице Томас. — Хал Риджли притежаваше магазин за хранителни стоки в Лайтнинг Ридж и въпреки внушителната си фигура се свиваше под открития й поглед.
Матилда изгледа мъжете един по един. Освен Риджли тук бяха Джо Тъкър от кръчмата, Симънс от банката и Шон Мърфи от Умера. Тя пое дълбоко дъх и се обърна към Шон. Той беше уважаван от хората в района и мнението му се зачиташе. Ако успееше да го привлече на своя страна, би могла да убеди и останалите да я приемат на сериозно.
— Баща ми още ти дължи един овен и две овце. Овенът ми е необходим за разплод, но двете овце родиха по две здрави и силни агънца. Ще ги вземеш ли вместо пари?
Докато размишляваше върху предложението, прошарената му коса проблясваше на слънцето. Накрая проговори:
— Този овен дава добро поколение. Струваше ми един куп пари, госпожице Томас. Не знам.
Матилда очакваше подобен развой.
— Предлагам ти да вземеш и овцете, Шон — каза тя тихо, — но овенът ми трябва за още един сезон, иначе съм загубена.
Шон потърси погледите на другите мъже, после кимна.
— Съгласен съм, госпожице Томас.
Матилда си отдъхна. Обърна се към Хал Риджли и се усмихна.
— Дъждовете започнаха, преди да съм изразходила целия складиран запас от фураж. Вземи това, което е останало, а също и испанското седло, за да си оправим сметките — и като забеляза алчните светлинки в очите му — наблегна: — Седлото ще ти хареса, а и струва повече от една овца.
Хал се изчерви.
— Този фураж сигурно е пълен с гъгрици и е наяден от плъховете.
— Не и в моята плевня — намеси се тя енергично. — Съхранявам го в затворени метални контейнери. — После се изправи в целия си ръст и погледна решително на нивото на копчетата на ризата му. — Договорихме ли се?
Шон го сръга с лакът и грамадният мъж кимна едва забележимо. Матилда се усмихна вътрешно. Хал открай време бе хвърлил око на седлото на Марвин и въпреки че бе вероятно да вземе много повече пари, ако го продадеше в града, знаеше, че той едва ли ще отхвърли това предложение.
Джо Тъкър пристъпи напред и й връчи купчина листа.
— Това са разписките на Марвин.
Пулсът на Матилда се ускори. За разлика от останалите дългове, нямаше от къде да знае, каква сума дължеше баща й на съдържателя. Докато четеше хартийките с нечетливия подпис на Марвин, помръкна. Толкова много пари. Толкова много загубени облози. Толкова много уиски. Сумата надхвърляше възможностите й.
— Извинявай, Матилда, но имам да плащам много сметки и не мога да ти опростя дълга ей така. В момента нещата не вървят добре.
Матилда се усмихна несигурно. Горкият Джо — той беше мил човек и очевидно това не му бе по сърце. Тя се загледа към ливадата, където пасяха конете: кафявата кобила, два диви жребеца и сивият кон на баща й.
Във въздуха витаеше напрежение. Тишината се нарушаваше единствено от скърцането на люлеещия се стол, на който седеше банкерът Симънс. Матилда потрепери. Сякаш баща й се бе върнал и дебнеше да я улови.
Тя се отърси от мислите си и се концентрира върху Джо.
— Ето какво: вземи двата диви коня и ги продай. Ще получиш по-добра цена, ако първо ги обяздиш. Те са първокласни жребци, така че, защо не опиташ да ги продадеш на Чолки Лонгхорн от Нула Нула?
Хал я погледна тъжно.
— Не разбирам нищо от обяздване на коне, Матилда. Ако към жребците добавиш и кафявата кобила, ще съм сигурен, че ще си върна парите обратно.
Матилда премести погледа си върху кафявата кобила. Тя наистина бе хубава и бърза, с достатъчно буен нрав, за да участва в местните надбягвания. Един от помощник-овчарите я яздеше на миналите надбягвания и Марвин спечели прилична сума от облози. Не можеше да си позволи да остане без нея, както и без останалите. Ако се случеше нещо с кобилата й, можеше да остане без работен кон. Лейди остаряваше и скоро нямаше да я бива за нищо.