Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
житницата на Америка, е на път да се превърне в пустиня. Южна Европа също. Горещите вълни са все
по-чести и по-продължителни. Процес на пос тепенна дезертификация е обхванал Италия, Гърция,
Испания и Португалия - Сахара настъпва на север. Това води до катастрофални последствия. Виж само
до какво доведоха големите горещини през 2003 и 2007 година в Южна Европа. Вълната от високи
температури през 2003-та предизвика опустошителни пожари, които изпепелиха горски масиви в
Португалия с размерите на Люксембург, унищожи двадесет процента от житната реколта и доведе д о
петдесетпроцентна инфлация. А през 2007 година стана още по-лошо. Рекордните температури пре-
дизвикаха хиляди пожари в Гърция, Турция и Балканите. Ева куираха Дубровник, а гърците обявиха
извънредно положение в цялата страна, след като пожарите убиха повече от шестдесет човека за три дни
и стигнаха до предградията на Атина.
- Смяташ ли, че тези бедствия ще стават все по-чести?
- Не се и съмнявай. Тези пожари са само прелюд ия към оно ва, коет о идва, и обърни внимание:
възникват по време, когато става ясно, че производството на храни в световен мащаб трябва да нарасне
двойно, за да може да се изхрани населението, което ще се удвои за шестдесет години. Проблемът е, че
дезертификацияга, ерозията на почвите и други съпътстващи явле ния намаляват обработваемата земя с
един процент на година. Един процент на година означава десет процента на десетиле тие. Говори се, че
след няколко десетилетия половината от зем ното кълбо ще е пустиня. Резултатите вече са налице:
ръстът на хранително-вкусовата промишленост достигна своя пик в средата на осемдесетте години и
сега е в упадък.
- Сериозно ли говориш?
- Защо според теб сме толкова загрижени? Моделите по казват, че при двойно повишаване на
въглеродния диоксид в атмосферата по-голямата част от територията на Съединените щати ще бъде
подложена на страшна суша, от което ще пос ледва селскостопански срив. Достатъчно е температурата
да се повиши с един градус, за да се появят пустини в Небраска, Уайоминг, Монтана и Оклахома. Два
градуса по Целзий са достатъчни, за да превърнат Южна Европа в пустиня. Някои френски учени,
например, се заеха да изчисляват с колко биха се увеличили водните изпарения в средиземноморската
област при леко покачване на температурата. Компютърните модели показаха, че изпаренията ще
намалеят, което е учудващо, тъй като по-високата температура увеличава изпаренията. След като
анализираха данните, учените разбраха, че изпаренията ще на малеят, защото няма да има вода в почвата,
а без вода няма изпарение. Това означава, че Сахара ще прехвърли Средизем но море и Южна Европа ще
се превърне в пустиня. - Вдигна три пръста. - Моделът на ООН предвижда, че ако се премине границата
от три градуса, дезертификацията би могла да дове де до повсеместен глад на планетата. Китайското
селско стопанство, например, ще се срине тотално при четиридесет процента опустошени оризища,
царевични и житни ниви. Населението от тези нови пустинни зони масово ще се оттегли на се вер в
търсене на храна, което означава, че ще нахлуят в бездруго гъсто населените развити страни на Севера,
където хранителната промишленост също ще се намира под натиск. Както е очевидно, жителите на тези
райони ще реагират крайно нега тивно на похода на изгладнелите и конфликтът ще е неизбе жен.
Фашистките партии, обещавайки със сила да спрат ордите от гладни бежанци, ще са силните на деня.
- Това е ужасно.
- Така е, нали? Ho се опасявам , че все още не си чул най-страшнот о.
Томаш повдигна вежди обезпокоен.
- Какво искаш да кажеш?
Филипе въздъхна и погледна към приятеля си, събирайки сили, за да навлезе в същината на въпроса,
който действително го ужасяваше.
- Знаеш ли какво означава масово изчезване на видове?
XIX
З АЛЕЗЪТ ВЕЧ Е Б Е ШЕ ОБАГР ИЛ НЕБ ЕТ О ВЪ В ВИОЛЕТ ОВИ И ЛИЛАВИ краски и остър студе н бриз помита ше
плажа, вдигайки облаци от пясък. Вятърът бе неприятен, но Томаш седеше като зале пен за стола и не
можеше да прекъсне нишката на разговора. Изразът „масово изчезване на видовете― му напомняше
научна фантастика, катастрофални събития, нямащи нищо общо с ре алността, но употребен в настоящия
контекст, той прозвуча съвършено различно. Томаш обърна към приятеля си питащи очи и сдържайки