Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
ли не се прозяваха от отегчение. Това нормално ли ти се струва? - Поклати глава отново. - А
политиците, които би трябвало да имат малко мозък в главите си, и те не реагираха! Затова ни обезпокои
това отношение на управниците - с тяхната философия „карай да върви― и успокоението, че тези след
тях ще дръпнат шалтера и ще платят сметката. В Киото и на следващите срещи ние четиримата
разговаряхме за най-голямото предизвикателство, пред което е изправено съвременното човечество -
възможността да се избегне апокалипсиса.
Томаш се приведе над стола, издавайки безпокойството си.
- Стигнахте ли до някакво заключение?
- Установихме, че трябва да направим точ на оценка на две основни неща, между които съществува
тясна връзка - затоплянето на планетата и състоянието, в което се намират основ ните запаси на петрол в
света. Трябваше да разработим алтернативен енергиен план, който да влезе в сила при подходящи
условия.
- Това вече е нещо.
- Така е. Но каузата изискваше огромен и къртовски труд, а ние в края на краищата бяхме само
четирима несретници. Доб ре че се допълвахме взаимно и можехме да си разпределим задачите. Хауърд
успя да заеме важен пост в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено в сравнение с
останалата част на планетата и където се намират най-добрите палеоклиматични регистри. Той замина
за Антарктида да работи върху изследвания, които щяха да хвърлят нова светлина върху промяната на
климата. Джеймс и Атанасов бяха нашите физици: Ата насов бе по-скоро теоретик, а Джеймс е повече
практик. Двамата се заеха да търсят нови технологични разрешения. А аз, понеже се чувствам като риба
във вода в сферата на енергетиката, се посветих на оценяване на глобалните резерви от изкопаеми
горива, за да мога да посоча най-удобния психологичес ки момент, в който да съобщим решенията,
открити от Джеймс и Атанасов.
- С това ли се занимавахте през цялот о време?
- Да, но не само. Джеймс и Атанасов често работеха заедно, докато аз бях по-близък с Хауърд. Дори
ходих до Антарктида, за да наблюдавам палеоклиматичните изследвания, в които той участваше. -
Погледът му се зарея из спомените от пътуването. - Това е много интересно, знаеш ли? Едно от не щата,
които открих, е, че проникването в пластовете лед е като пътуване във времето.
- В какъв смисъл?
- Ледът на Антаркт ида е изграден от последователни плас тове сняг, нали така? Тези пластове се
наслагват един върху друг в продължение на хиляди години. Но всеки пласт съдържа малки мехурчета
въздух, което ще рече, че ако сме напра вили достатъчно дълбок сондаж, можем да вземем проба от
пласт на двеста хиляди години, да изолираме въздушните мехурчета от този период и да изследваме
съдържанието им. Така се разбира, например, какво е било нивото на въглероден диоксид в атмосферата
на определена епоха и каква е била средната температура по онова време. Хауърд ми показа парче лед,
изваден след такъв сондаж на три хиляди и петстотин метра дълбочина, в базата „Восток―, в центъра на
Антарктида. Анализът показа, че сега планетата се намира близо до най-горещия си период за половин
милион години.
- Разбирам. Значи работеше заедно с Хауърд?
- Не, само следях работата отстрани. Но факт е, че в групата работехме по двама според близостта на
изследваните области. Например при едно мое пътуване в Казахстан — за проучване на голямото
нефтено находище Кашаган - минах през Русия и по молба на Хауърд наех хора, които да направят кли-
матични измервания в Сибир, където температурите, по подобие на тези в Антарктида, се покачват по-
бързо в сравнение със средните стойности на планетата.
- И тогава си се запознал с Надя.
- Тя разказа ли т и?
- Да.
- Така е, наех я в Московския университет, с пом ощта на един руски професор, приятел на Хауърд. -
Намигна, опитвайки се да разведри разговора. - Хубаво парче, нали?
Томаш почти се изчерви.
- Да, забавна е.
- Прилапа ли я?
- Кого, Надя ли?
Филипе се разсмя.
- Не, Майка Тереза! - възкликна иронич но. - Разбира се, че Надя, кретен такъв.
- Защо? Смяташ ли, че трябваше?
- Май нещо ме занасяш, Казанова. Доколкото те познавам , скоч ил си и още първата нощ.
- Що за глупост!
- Познавам те, Казанова. И зъбките ти знам. Не вярвам да си се променил чак дотам. Убеден съм, че не
могат да устоят на зелените ти очи и сладките любовни приказки.