Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
покачи, ще се увеличи и количеството топла вода, което би довело до разширяване на морската пустиня.
- Разбирам.
Филипе вдигна крака си над повърхността на езерото и от ново го спусна рязко във водата.
- А сега слушай внимателно, Казанова, защото това е важно. - Обгърна с широк жест зеления
хоризонт на Олхон и тайгата от другия бряг на езерото. - Това явление, наречено дезертификация,
протича и на сушата. Установи се, че тук, навън, критичната температура не е десет градуса, както в
морето, а двадесет. Когато температурата падне под двадесет градуса, което е нормално през зимата,
дъждовната вода се задържа дълго време в земята и почвата остава влажна, което подпомага развитието
на живота. Но през лятото, когато средните темпе ратури са около двадесет градуса, дъждовната вода
обикновено бързо се изпарява и почвата изсъхва. Земята, като саморегулиращо се живо същество, е
отговорила на този проблем, като е отредила периодът на дъждовете да е през лятото. Честите дъждове
компенсират изпаряването, нали разбираш? Но когато средната температура надвиши двадесет и пет
градуса, процесът на изпаряване се ускорява и ако не вали едва ли не постоянно, Земята ще се превърне
в пустиня.
- А екваториалните гори? Доколкот о знам, там температурите са над двадесет и пет градуса.
- Екват ориалните гори покрай реките Амазонка и Конго са друг пример за саморегулация на това
необикновено живо същество, каквото е Земята. Тъй като при високи температури изпарението е много
бързо, Земята е създала екосистема, задържаща облаците над гората, при което валежите са почти
постоянни.
- Значи гората привлича облаците.
- Точ но така. Но тази система е възможна само в границите на определени терм ич ни стойности.
- Защо?
- Заради свойствата на водата, Казанова. Повишение на средната температура от четири градуса би
ускорило още повече изпарението и би нарушило равновесието, превръщайки екваториалната гора в
пустиня.
- Откъде знаеш това?
- Достатъчно е да вид им пустинята Сахара, например. Там температурата е толкова висока, че цялата
вода се изпарява прекалено бързо, пресушавайки почвите. И знаеш ли какво дели екваториалната гора от
пустинята? — Малка пауза. - Някакви си четири градуса по Целзий. Съществува разлика само от четири
градуса между голяма девствена гора и пустиня, което означава, че тези четири градуса прехвърлят
някаква пределна стойност.
- Разбирам.
- Оттук следва, че повишаването на глобалната температура може да стане много голям проблем, ако
премине определена термична граница. А най-лошото е, че има признаци за протичането на такъв
процес.
Томаш изглеждаше угрижен.
- Как така?
- Никога ли не си ч увал за ефекта на Буд ико?
- Ефектът на кого?
- Михаил Будико е най-големият руски климатолог. Той от крил, че снегът отразява по-голямата част
от слънчевата топлина, попадаща върху него, което допринася за поддържане на студен климат.
Проблемът обаче е в това, че освободеният въглероден диоксид от горенето на твърдите горива
повишава температурата и снегът започва да се топи, при което земята се показва отдолу. И тъй като
земята е тъмна, тя поглъща топлината, което повишава още повече температурата, а това, от своя страна,
предизвиква още по-интензивно топене на снега, при което се открива още по-голямо пространство гола
земя, излъчваща още топлина - и така в безкрайна спирала. Това е ефектът на Будико.
- Надя ми спомена за това.
- Да, тя участва в началните измервания тук, в Сиб ир. Тем пературата е прем инала границата и
подобни процеси се наб людават из цялата планета, включително в моретата. Само през 2005-а са
изчезнали четиринадесет процента от постоянния лед в Арктика. Четиринадесет процента! Знаеш ли
защо? Защото океаните се затоплят. И понеже водата е станала по-топла, ледът е започнал да се топи,
което е проблем, тъй като, както ти казах, ледът действа като огледало и отразява повече от осемдесет
процента от слънчевата топлина. А при океана е обратно - поглъща повече от деветдесет процента ог
тази топлина, понеже е тъмен. Виждаш последствията, нали? Понеже ледът се топи, океанът поглъща
повече топлина, което затопля водата и води до топенето на още лед, което пък намалява още повече
отразителната повърхност и разширява поглъщащата топлина повърхност в затворен кръг, усилващ