Илиада [bg]

дух във гърдите си имам и крепко нозете ме носят. [610] Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш: ти не вълнувай душата ми тъй с плачове и въздишки в полза на цар Агамемнон. Недей го обсипва със обич, за да не станеш омразен на мене, че аз те обичам. С мене ти трябва да мразиш човека, когото аз мразя. [615] Заедно с мене царувай, честта ми споделяй наравно. Двамата108 вести да носят, а ти остани да нощуваш в мека постеля. Щом пукне зората, със теб ще обмислим да си заминем ли с кораби, или пък тук да останем.» Рече и знак на Патрокла безмълвно със вежди направи [620] меко легло да приготви по-скоро за стария Феникс, за да си тръгнат от шатрата другите двама към стана. Богоподобният син Теламонов така заговори: «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Хайде да тръгваме! Виждам, че няма успех да постигнем [625] с нашето идване тука. А трябва веднага да кажем тези слова на данайци, при все че са твърде печални. Трепетно те ни очакват, събрани в съвета ахейски. Вождът Ахил е натрупал в гърдите си ярост свирепа. Той не зачита сърдечната дружба на свойте другари. [630] С нея го тачехме ние във стана най-много от всички. Няма той жалост! Дори от убиец на брат еднокръвен откуп са вземали, също за собствено чедо убито! Щом се откупи убиец, остава в страната спокоен, всеки с отплата смирява в душата си гордата злоба.109 [635] Но боговете всевечни са вложили в тебе, Ахиле, злост несмирима и всичко това за една мома само. Ний ти предлагаме седем най-хубави между жените, също и дарове други. Смили си най-сетне сърцето. Гостоприемството110 имай на почит! Дошли сме под твоя [640] покрив, изпратени тук от данайци. Желаем да бъдем много по-мили за теб и по-драги от всички ахейци.» А бързоногият син на Пелея така му отвърна: «Богородени Аякс Теламонов, водач на войските! Смятам, че всичко това откровено и смело ми каза, [645] ала сърце ми от гняв се вълнува, когато си спомня как ми нанесе жестока обида Атрид пред аргийци, сякаш съм някакъв жалък изгнаник, без чест и достойнство. Вие тръгнете обратно, предайте му следните вести: няма да имам аз грижа за кръвопролитната битка, [650] докато Хектор божествен, синът на Приама юначен, тука не стигне до шатри и кораби на мирмидонци, за да убива аргийци и кораби с огън изтребва. Вярвам, че близо до мойта палатка и черния кораб Хектор от бой ще отстъпи, макар и да буйствува силно.» [655] Тъй рече. Всички поеха по чаша двудръжка, възляха за боговете и цар Одисей ги поведе към стана. А пък Патрокъл накара слугини и верни другари меко легло да постелят по-скоро за стария Феникс. Те го послушаха: както им каза, застлаха леглото [660] с овнешко руно, с килими и ленена тънка покривка. Старецът в него си легна, очакващ зората свещена. В своята здрава палатка навътре Ахил се оттегли, легна със него робиня, която бе грабнал от Лесбос, хубаволика мома Диомеда, Форбантова щерка. [665] Също Патрокъл отиде отсреща в леглото, а с него стройна Ифида, която му даде Ахил богоравен, след като срина високия Скирос, града Ениеев. Другите#111 двама се върнаха в шатрата на Агамемнон. Знатни ахейци ги срещнаха, вдигайки чаши от злато, [670] около тях се събраха и почнаха да ги разпитват. Пръв ги запита могъщият цар Агамемнон Атреев: «Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска! Иска ли той да отблъсне враждебния огън от стана, или отказва и гняв му владее все още сърцето?» [675] Богоподобният и търпелив Одисей му отвърна: «Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Той не желае все още гнева си свиреп да подтисне, в ярост презира и тебе, и твойте подаръци скъпи. Той ти предлага да мислиш самичък сред всички аргийци [680] как да запазиш войската и нашите кораби бързи. Даже заплашва той още, че щом се покаже зората, своите кораби дивнонавесни ще спусне в морето. Също съветва и всички останали воини ахейски да си отплуват във къщи, че няма да видите нивга [685] края на Троя висока, че нея с ръката си мощна Зевс далногръмец закриля и смелост добиха троянци. Тъй рече. Моите спътници ще потвърдят тия думи — ето Аякс и разумните наши вестители двама. Старецът Феникс остана да спи, че Ахил го покани, [690] за да отплува със него във нашата мила родина, ако желае: насила не иска назад да го води.» Каза така и останаха всички дълбоко смълчани, хвърлени в смут от речта му, че силни слова изговори. Дълго стояха безмълвни печалните рожби ахейски. [695] Цар Диомед гръмогласен най-сетне така им продума: «сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон! Трябваше ти да не молиш известния син на Пелея с толкова дарове скъпи: надменен и по-рано беше! Ето сега го подтиква към още по-лоша надменност. [700] Да го оставим! Той нека си тръгне или да остане! Смятам, че после Ахил ще се втурне отново във боя, щом го подбуди духът му или богове го принудят. Хайде сами да изпълним, каквото сега ще предложа! Вие вървете да спите, щом свойто сърце усладите [705] с хляб и със вино, защото те дават и смелост, и сила. Ала когато се сипне Зора розопръста, прекрасна, свикай, Атриде, пред стана и пеши, и конни войници, ти насърчи ги и с първите влизай направо във битка!» Тъй ги подкани. И всички царе одобриха речта му, [710] хранейки почит към думите на Диомед конеборец. Вино възляха и всеки си тръгна към свойта палатка, гдето си легна и вкуси дара на съня благодатен.