Гръмотевичния щит [bg]

— Благодаря, Елена.

Тя се усмихна срамежливо.

— Хубаво е, че се оправи. Всички много се тревожехме.

Той отпи малко подсладена вода и принцесата излезе от стаята да му донесе закуска. Докато се навеждаше да остави празната чаша на масата до леглото, той примижа от болка. Раната под мишницата му още не бе заздравяла. Погледна към гърдите и ръцете си. Толкова са тънки, помисли, докато докосваше щръкналата си ключица и проследяваше линиите на ребрата.

Вратата се отвори и влезе Андромаха, понесла паница с плодове. Носеше дълга яркочервена рокля, а сребърна лента, украсена с изумруди, придържаше огнената й коса над челото. Изглеждаше замислена и разтревожена, докато поставяше храната до леглото му. Не седна до него, а остана да го гледа.

— Радвам се да те видя — каза той. — В името на боговете, имам чувството, че съм бил изваден от гроба.

— Беше много болен — каза тя меко с очи, впити в неговите.

— Не бива да се боиш за мен — каза той. — Силата ми се възвръща. Миналата нощ нямах сънища. Е, освен един за теб.

— Сънувал си ме?

— Да, и беше чудесен сън… сън за живот. Мисля, че той ме излекува.

Тогава тя сякаш се отпусна и седна до леглото. Когато заговори отново, гласът й бе равен, а тонът — дистанциран:

— Всички мислеха, че умираш, но Гершом намери лечител. Той почисти раната ти. Когато се затвори напълно, ще трябва да плуваш и да правиш дълги разходки, за да си възстановиш силата.

— Какво не е наред, Андромаха? — попита той.

— Всичко е наред — отвърна тя. — Просто… просто се радвам, че си здрав.

— Говориш като непозната. Не сме ли приятели?

— Не сме приятели — извика тя. — Ние… аз… аз ще се омъжа за Хектор, а ти ще се ожениш за Халисия.

— И това значи, че не можем да бъдем приятели?

— Не те възприемам като приятел, Хеликаон. Не мога.

Тя отмести поглед и се загледа през прозореца.

— Знаеш, че те обичам — каза той нежно, — както никога не съм обичал друга жена. Това никога няма да се промени.

— Зная — отвърна Андромаха с горчив глас. После се завъртя към него. — И аз изпитвам същото. Точно затова не можем да бъдем приятели. Не мога да стоя с теб и да си бъбря спокойно, да се смея на глупави шеги. Ти изпълваш ума ми, Хеликаон. През цялото време. Дори в сънищата ми.

— Казах ти, че те сънувах снощи — повтори той.

— Не искам да чувам за това — отвърна Андромаха и се изправи. — Гершом чака да те види. Антифон също. И Ксандер дойде вчера. Каза, че ще се върне пак.

— Къде е Хектор?

— Отплава с „Ксантос”, за да лови пирати. Очаква се да се върне скоро.

Хеликаон задържа очите си върху лицето й.

— Благодаря ти, че ме спаси, Андромаха — каза той накрая.

— Не бях аз. Казах ти. Гершом намери лечител.

— Не — отвърна той с тъга. — Ти ме спаси.