Гръмотевичния щит [bg]

Той приключи с шиенето на раната и се изправи.

— Утре потеглям на юг. Не мога да направя нищо повече за него. — Той се обърна към Гершом. — Помни обещанието си. Аз няма да го забравя.

— Ще дойда, когато ме извикаш. Държа на думата си. Андромаха се загледа в двамата мъже и почувства, че този момент крие значение, което не разбира. Тогава осъзна, че те са много подобни на външен вид — с едра конструкция, дълбоки очи и сурови черти. Можеха да са баща и син.

Пророкът я погледна.

— В пустинята животът е суров и опасен. Мъжете копнеят за силни жени, които да вървят редом с тях, горди и безстрашни. Ти би се справила добре там.

С тези думи той излезе от стаята.

— Мисля, че те хареса — отбеляза Гершом.

— Какво имаше предвид с това обещание?

— Нищо специално — отговори той.

По-късно същия ден лечителят Макаон дойде в двореца. Той беше прегърбен млад мъж с оредяваща тъмна коса и постоянно тревожно излъчване. Андромаха го поздрави топло и го поведе към стаята на болния.

— Още ли се е вкопчил в живота? — попита той.

— Нещо повече — отговори тя. — Раната е чиста и затворена.

Макаон я изгледа със съмнение, но я последва до стаята, където да се убеди с очите си. Андромаха видя удивлението му.

— Това е невъзможно — каза той. — Раната беше загнила и не можеше да се излекува.

Тя му разказа за Пророка и личинките. Той я зяпаше с неверие, докато му описваше процеса.

— Има късмет, че такава гнусна небивалица не го е убила — каза накрая. — Трябва да има друга причина. Ял ли е нещо? Давали ли сте му отвари, за които не съм разбрал?

Андромаха го изгледа изпитателно.

— Нищо, което да не е поемал и преди. Не те разбирам, Макаон. Твоите собствени очи виждат ефективността на лечението. Защо тогава се съмняваш в него?

Лечителят я изгледа съжалително.

— Личинките са създания на мръсотията. Разбирам как някакъв варварин от пустинята може да вярва в тях, но ти си интелигентна жена. Предполагам, че умората е помътнила сетивата ти.

Андромаха почувства надигащия се студен гняв.

— О, Макаон, не очаквах ти да подсилиш вярата ми в глупостта на мъжете. Мислех те за различен… по-мъдър. Сега имам въпрос към теб. Има много лекарства за болести. Колко от тях си открил ти? Кой цяр си създал ти през своя живот като лечител?

— Изучавал съм всички велики трудове… — започна той, но тя го прекъсна.

— Не чуждите дела, Макаон. Кажи ми лекарствата, които ти си създал. — Младият лечител замълча, а изражението му стана напрегнато. — И това си струва да се обмисли — добави тя с унищожителен тон. — Нямаше отвари, Макаон, нито тайни еликсири. Просто човек, който дойде и обясни, че личинките се хранят с изгнила плът. Не му повярвах, но открих, че е истина. Той имаше лечение, което не е записано в древните ти свитъци.

Лицето на Макаон потъмня и той се изправи на крака.