Търсенето на Светия Граал [bg]

Отшелникът млъкнал и погледнал към Ланселот, който плачел толкова силно, сякаш виждал как човечеството загива пред очите му, и бил изпаднал в такава покруса, че не знаел какво ще има тепърва да става. След като го наблюдавал доста дълго, монахът го попитал дали се е изповядал, откакто е встъпил в Търсенето. Ланселот едва намерил сили да му отвърне, но все пак успял да промълви, че го е сторил, след което му разказал за всичките си злочестини, за трите думи, с които бил наречен, и за скритата в тях символика. Като чул това, божият човек му рекъл:

— Ланселоте, моля те в името на християнството, към което принадлежиш, и на рицарския сан, който си получил от доста време, да ми кажеш кой живот ти харесва повече — този, който си водил преди, или този, на който си се посветил неотдавна!

— Сеньор, кълна се в името на моя Създател! Уверявам те, че новото съществование, което водя напоследък, ми харесва сто пъти повече от онова, което бе някога. И че никога, докато съм жив, не бих желал да го променям, каквото и да ми се случи.

— Тогава не се притеснявай от нищо — заключил отшелникът — защото ако вижда, че от все сърце Го молиш за прошка, Господ Бог ще те дари с необятната си Милост, така че ти ще се превърнеш в Негов храм и Негов дом, за да пребъде Той в теб.

Двамата прекарали целия ден в подобни разговори, а с настъпването на нощта хапнали хляб и уталожили жаждата си с пиво, което намерили в дома на отшелника. Сетне отишли да си легнат край тялото на покойника. Спали обаче малко, защото душите им били изпълнени по-скоро с небесни, отколкото със земни помисли.

На сутринта, след като погребал мощите на покойника пред олтара, отшелникът влязъл в своя дом и казал, че додето е жив, никога повече не ще го напусне и ще служи в него на своя Небесен господар. Виждайки пък, че Ланселот иска да надене доспехите си, рекъл:

— Ланселоте, в името на Светото покаяние настоявам да носиш оттук насетне власеницата на покойния свят мъж, и ти известявам, че от това ще произлязат големи добрини за теб: стига да е на раменете ти, ти никога не ще извършиш какъвто и да е смъртен грях, а това би трябвало да ти вдъхва голяма увереност и сила. Нареждам ти също така, докато трае това Търсене, да не ядеш месо и да не пиеш вино, а всеки ден да ходиш на църква, за да слушаш Божията литургия, стига да си на място, където това да е възможно.

Ланселот приел тези наставления в знак на покаяние, съблякъл се пред отшелника и доброволно приел наложеното му наказание. Сетне взел власеницата, която била много груба и твърда, сложил я на гърба си, а върху нея облякъл обичайните си дрехи. Щом се стегнал и надянал доспехите си, той скочил на коня и поискал да си вземе сбогом с монаха. Последният му дал своята благословия, но не пропуснал да му напомни, че трябва да върши само добри дела и в никакъв случай да не пропуска дори седмица да се изповяда: така Неприятелят човешки нямало да бъде в състояние да му навреди. Ланселот обещал, че ще следва съветите му, след което се отдалечил от дома на отшелника и препускал през целия ден чак до късния следобед из гората, без да му се случи нищо, достойно за отбелязване.