![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— При този вид заболяване има катализатори, които водят до изостряне на налудничавото поведение. По моя преценка в случая този катализатор е било уволнението от работа. Загубата на работата е нарушила ежедневните му навици, последвало е и изгонване от апартамента, всичко това е утежнило състоянието му.
— Разбирам. Доктор Фридман, клиентът ми разказа ли ви за стрелбата на ферибота?
— Да. От разговорите с него научих, че не се е качвал на плавателен съд, откакто сестра му е загинала при инцидент с платноход, когато той е бил на шестнайсет години. В деня на стрелбата е имало допълнителни катализатори. Господин Бринкли е видял платноход, а това е отпушило реакцията. С прости думи, това го е накарало да прекрачи границата. Не е могъл да направи разлика между реалност и илюзия.
— Каза ли ви господин Бринкли, че е чул гласове на ферибота?
— Да. Призна, че те го подтиквали да убива. Трябва да знаете, че Фред изпитва огромен гняв, породен от смъртта на сестра му, а това е намерило израз в избухналата ярост. За него хората на ферибота не са били истински. Били са само фон на неговите халюцинации. Неговата реалност са били гласовете и е можел да ги спре единствено като им се подчини.
— Доктор Фридман — каза Шърман и лепна показалеца си над горната устна, — можете ли медицински максимално категорично да заявите, че господин Бринкли се е подчинил на гласовете и е застрелял пътниците на ферибота поради невъзможност да различи правилно от неправилно?
— Да. На базата на разговорите ми с господин Бринкли и на двайсетгодишния ми опит с умствено увредени съм убеден, че по време на стрелбата Алфред Бринкли е страдал от умствено заболяване или увреждане, което не му е позволявало да прецени разликата между добро и зло. Убеден съм в това.
Глава 94
Дейвид Хейл подаде бележка на Юки — карикатурен булдог с каишка с шипове и лиги, потекли от устата му. В балончето над главата му се четеше: „Дръж!“
Юки се засмя, после си помисли как Лен Паризи би обикалял из залата с широките си крачки и би схрускал за закуска платения психиатър на Мики Шърман.
Нарисува кръг около картинката и го подчерта.
После стана и заговори още преди да бе стигнала до подиума.
— Доктор Фридман, вие сте добре известен като свидетел експерт, нали?
Фридман потвърди и посочи, че е свидетелствал както за защитата, така и за обвинението през изминалите девет години.
— В такъв случай защитата ви е платила, за да предоставите мнение?
— Да. Точно така.
— А колко ви плати?
Фридман погледна към съдия Мур, който отвърна на погледа му:
— Моля, отговорете на въпроса, доктор Фридман.
— Получих около осем хиляди долара.
— Осем хиляди, добре. А колко време лекувахте обвиняемия?
— Той не ми беше пациент в същинския смисъл.
— О! — каза Юки. — В такъв случай позволете да ви попитам как поставяте диагноза на някого, когото не сте лекували?
— Имах три срещи с господин Бринкли, по време на които го подложих на серия от тестове. Способен съм да поставя диагноза на господин Бринкли и без да го лекувам — изсумтя Фридман.
— И на базата на трите срещи преценихте, че обвиняемият не е можел да различи правилно от погрешно по време на убийствата?
— Точно така!
— Не сте направили рентген, за да откриете тумор, който може да притиска мозъка му?
— Не, разбира се.
— И как да сме сигурни, че господин Бринкли не е лъгал по време на тестовете, така че да се изкара невинен?
— Не може да излъже — каза Фридман, — тестовете са като детектор на лъжата. Те се повтарят по много различни начини и ако отговорите са последователни, пациентът казва истината.
— Докторе, вие ползвате тестовете, защото не можете да надникнете в ума на пациента, нали?
— Е, прави се преценка и на поведението.
— Разбирам. Доктор Фридман, срещали ли сте понятието „съзнание за вина“?
— Да. Отнася се за действията на личност, с които тя показва, че осъзнава вината за нещо, сторено от нея.
— Много добре казано, докторе — продължи Юки. — Ако някой застреля толкова хора, а после избяга, това не е ли проява на съзнание за вина? Не показва ли, че той осъзнава погрешността на извършеното деяние?
— Слушайте, госпожице Кастеляно, не всичко, което даден човек върши в такова състояние, е логично. Хората на ферибота са се разкрещели и са се втурнали към него с намерение да го нападнат. И той е побягнал. Повечето хора биха постъпили по същия начин.