Шестата жертва [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
Год: 2009
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-954-529-646-8
Переводчик: Десислава Спасова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън е един от най-добрите бестселърови автори в света. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман. Публикуван е от издателство „Литъл Браун“ през 1976 г., когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава той е написал над двайсет бестселъра, сред които 9 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са в процес на филмиране. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите бързоразвиващи се трилъри със стегнати сюжети той вече е такъв. Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франциско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори с най-малката надежда за успешен изход от положението.

Перейти на страницу:

Юки хвърли поглед към Дейвид, който кимна насърчително. Щеше й се с нещо да притисне Фридман, а нямаше с какво.

Но го откри.

— Доктор Фридман, професионалният ви нюх има ли значение за вашата преценка?

— Със сигурност. Инстинктът, интуицията са от значение в много области на познанието. Така че — да, използвах и интуицията си, не само официалния психологически протокол.

— А определихте ли дали господин Бринкли е опасен, или не.

— Разговарях с него преди и след лечението с риспердал. По мое мнение той не е опасен.

Юки сложи и двете си ръце на плота пред Фридман, погледна го в очите, забрави за всичко и всички в залата и заговори със страха, който изпитваше всеки път, щом погледнеше ненормалника, седнал до Мики Шърман.

— Доктор Фридман, вие сте разговаряли с обвиняемия, докато е бил зад решетките. Пробвайте инстинкта си с това: ще се чувствате ли спокоен, ако се прибирате у дома в такси заедно с господин Бринкли? Ще сте спокоен ли, ако трябва да отидете на вечеря в дома му? А ще се качите ли сам с него в асансьор?

Мики Шърман скочи.

— Възразявам, господин съдия. Тези въпроси трябва да се отхвърлят и игнорират.

— Приема се — изръмжа съдията.

— Приключих с този свидетел, господин съдия — каза Юки.

Глава 95

В 8:30 тази сутрин Мириам Девайн взе пощата от кутията в коридора и я внесе в кътчето за закуска.

Със съпруга й тъкмо се бяха върнали в квартала си Пасифик Хайтс след десет прекрасни дни круиз в Средиземно море. Бяха се откъснали от телефони, телевизия, вестници и сметки.

Искаше й се да загърби поне за няколко дни ежедневието и ваканцията да продължи още малко. Стига да можеше.

Мириам направи кафе, размрази и запече две канелени рулца, после предприе атака срещу насъбралата се поща, като подреждаше рекламните дипляни вдясно, сметките вляво, а всичко друго — зад чашата си с кафе.

Видя белия пощенски плик, адресиран за семейство Тайлър, и го втъкна в купчината „всичко друго“. После продължи работата си, написа чекове и хвърли излишната поща. Джим влезе в кухнята.

Мъжът й, който си пиеше кафето прав, каза:

— Боже, никак не ми се ходи в офиса. Ще е същински ад, дори никой още да не знае, че съм се върнал.

— Ще ти направя кюфтета за вечеря, скъпи. Любимите ти.

— Добре. Поне нещо, което да очаквам с нетърпение.

Джим Девайн излезе от къщата и затвори външната врата. Мириам приключи с пощата, изми чашите и чиниите, обади се на дъщеря си, а после звънна на съседката си Елизабет Тайлър.

— Лиз, миличка! С Джим се прибрахме снощи. Някакво писмо за вас е пуснато в нашата кутия. Защо не се отбиеш, хем да си побъбрим?

Глава 96

Стоях заедно с Конклин в дневната на семейство Тайлър. Само преди петнайсет минути съседката Мириам Девайн беше предала бележката от похитителите.

Тя беше произвела ефект на емоционална ядрена бомба за Елизабет Тайлър, а и за мен имаше същия ефект.

Спомних си, че огледах къщата на Девайн в деня на отвличането. Беше в кремав цвят, викторианска, много приличаше на къщата на семейство Тайлър. Говорих с икономката на семейство Девайн — Гуадалупе Перес. Беше ни казала на развален английски, че семейство Девайн отсъстват.

Преди девет дни не бих могла да си представя, че Гуадалупе е взела писмо, пъхнато под вратата на къщата, и го е притурила към останалата поща на семейство Девайн.

Никой не би могъл да се досети, но мен ме гризеше съвестта.

— Колко добре се познавате със семейство Девайн? — попита Конклин Хенри Тайлър, който обикаляше наоколо бесен.

На всяка свободна повърхност и по стените имаше снимки на Мадисън — бебешки снимки, семейни портрети, снимки, направени на празници.

— Не са те, разбирате ли? Семейство Девайн не са извършили престъплението — крещеше Тайлър. — Мадисън я няма! — Стискаше с ръце главата си и ходеше напред-назад. — Твърде късно.

Обърнах очи към бюфета и се взрях в едрите букви, които можех да разчета от метър и половина разстояние.

ДЪРЖИМ ДЪЩЕРЯ ВИ.

АКО ПОТЪРСИТЕ ПОЛИЦИЯТА, ТЯ УМИРА.

АКО ПОЧУВСТВАМЕ НЯКАКЪВ НАТИСК, ТЯ УМИРА.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?