Градината на Рама [bg]

Никол седна върху една сива метална кутия и се заоглежда наоколо. Само броят и разнообразието на роботите около нея бяха достатъчни да я зашеметят. Почувства се замаяна още в мига, когато прекрачи терасата, на завода и сега вече беше съвършено претръпнала. Протегна ръка към Ричард.

— Разбирам, че трябва да запаметявам това, което виждам, но вече нищо не разбирам. Преситена съм от информация.

— И аз — призна си Ричард. — Никога не съм си и помислял за възможно да съществува нещо по-невероятно и по-непонятно от Рама, но ето го този завод.

— Задаваш ли си въпроса — каза Никол, — как ли изглежда заводът, в който е създадено това нещо? Или още по-точно, представяш ли си поточната линия за Пресечната точка?

Ричард се разсмя.

— Можем да продължим това изреждане до безкрайност. Ако Пресечната точка действително е машина, както изглежда, тя със сигурност е от по-висок клас от Рама. Вероятно Рама е конструирана тук. Бих предположил, че се контролира от Пресечната точка. Но какво е създало и управлява Пресечната точка? Нима е същество като нас, резултат от биологична еволюция? И дали въобще все още съществува в смисъл, който е разбираем за нас? Или е преминало в някаква друга форма на съществуване, удовлетворено да упражнява влиянието си чрез съществуването на тези удивителни машини, които е създало?

Ричард приседна край жена си.

— Дори на мен ми дойде много. Мисля, че също съм преситен… Да се връщаме при децата.

Никол се наведе и го докосна.

— Ти си много умен мъж, Ричард Уейкфийлд. — Знаеш, че това е една от причините да те обичам.

Голям робот, наподобяващ асансьор-вилица, се изтъркаля покрай тях. Носеше някакви навити метални листове. Ричард отново поклати учудено глава.

— Благодаря ти, скъпа — промълви след кратко мълчание. — Знаеш, че и аз те обичам.

Двамата се изправиха и направиха знак на Орела, че са готови да си тръгват.