Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Да де, ако дойда, това просто е задължително. Имаш ли баня?

— Да. Отчасти тъкмо затова избрах тази квартира. Блокът е нов и всички апартаменти са с бани. Ежедневното разкарване до сенто и обратно щеше да е истински кошмар.

— Е, какво ще кажеш?

— Какво ще си облечеш?

Потупах сака си.

— Нося си чисти дрехи.

— Чудех се защо винаги го мъкнеш с теб.

— Просто няма къде да го оставя. В момента нямам постоянен адрес. Е… може ли да се кача?

Виждах, че е нервна, но накрая кимна.

— Добре.

Живееше на втория етаж в спретнат функционален едностаен апартамент или студио, както го наричат в Америка. Единично легло, за разлика от обичайния японски дюшек на пода. Явно й беше по-лесно да ляга и става от леглото. Кухненска маса без столове. Миниатюрен телевизор. Хубава стерео уредба. И толкова.

Събухме си обувките и чорапите в генкана, но краката ми още бяха мокри.

— Трябва да си избърша краката, преди да вляза — казах. — Да ти се намира пешкир?

— Да, почакай. — Тя вкара количката си в стаята, извади пешкир от един шкаф и го остави на пода. Стъпих отгоре му. За щастие от панталона ми вече не се стичаха капки, но нямаше да е зле да взема душ и да се преоблека.

— Хайде да се изкъпем заедно — предложих, без да се замисля.

— Какво?! Не, Юн!

— Само ще се изкъпем. Нямам никакви задни помисли.

Тя се засмя малко нервно.

— Не, не искам.

— Защо?

— Ами… аз не те познавам.

— Естествено, че ме познаваш. Познаваш ме по-добре от много други хора.

Саяка сведе поглед. Последва дълго мълчание.

— Не искам да виждаш тялото ми — каза накрая. — Краката ми.

— Ще угасим лампите.

— Ти не разбираш. Те са като… гумени клечки. Просто висят от тялото ми.

— И мислиш, че ако видя краката ти, няма да ме привличаш, така ли?

Тя кимна. Господи, беше толкова искрена, толкова засрамена… Сърцето ми се сви.

Клекнах пред нея и хванах ръцете й.

— Няма такава вероятност, Саяка.

Тя не отговори.

— Хайде, ела — продължих аз. — Ще влезем на тъмно. Ще се сапунисаме, ще се изплакнем и после ще седнем в горещата вана и аз ще те целувам и прегръщам като в „Китазава-гава“. И няма да правим нищо друго, ако не искаш. Съгласна ли си?

— Божичко, не знам.

— Съгласна ли си?

Отново дълго мълчание.

— Аз ще вляза първа — каза тя накрая.

И се скри в банята. Чух да потича вода, после осветлението угасна.

— Хайде — тихо извика тя след няколко минути.

Приближих се до вратата и я видях в профил. Беше се навела напред със скръстени на гърдите ръце. В японската баня обикновено има кабина с вана от едната страна и душ от другата. Така можеш да се изкъпеш, преди да влезеш във ваната, нещо задължително в Япония, а според мен и във всички други цивилизовани страни. Никога не съм разбирал целта на кисненето във вана, пълна с мръсотията от собственото ти тяло. От друга страна, само половин час преди това се бях напикал нарочно, така че мнението ми по тези въпроси може би не бива да се взима прекалено сериозно. Инвалидната количка беше празна и дрехите на Саяка лежаха върху седалката. Всъщност да де — как да се къпе под душа? На стените бяха монтирани дръжки, а от тавана висеше въже на макара, очевидно предназначено да улеснява влизането и излизането й от ваната. По-точно, да го прави възможно.