Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

— Пенелъпи.

Тя не отговори. Фийлд я последва послушно в хола и застана между голям часовник и старо бюро от тиково дърво; над него висеше картина с английски пейзаж, подобна на онези в Спортния клуб. Пенелъпи му наля чаша уиски.

— Виж, не искам да ме помислиш за скучен…

— Ти наистина си скучен.

— Трябва да ставам рано.

— Ти си млад и силен. Джефри ще се ядоса, ако дойде и разбере, че съм те пуснала да си тръгнеш.

Той погледна чашата. Не беше в състояние да пие повече. Макар че сетивата му бяха притъпени, имаше чувството, че Пенелъпи е нервна.

— Ела.

Тя взе чашата от ръката му и я постави заедно със своята върху една китайска масичка, после го хвана за ръката и го поведе към вратата.

— Ела да ти покажа най-голямото ни съкровище.

Отначало той се възпротиви, но в крайна сметка я последва. Качиха се на горния етаж.

— Огромен златен Буда — обясни тя и когато влязоха в спалнята, Фийлд видя статуята до леглото.

Пенелъпи се обърна към него:

— Какво мислиш?

— Великолепна е — равнодушно отвърна той.

— Изчакай за минутка.

Тя влезе в банята, смъкна роклята си и се изправи пред него.

Не носеше бельо. Триъгълникът между краката й бе по-малък и оформен, отколкото си го беше представял; гърдите й — по-стегнати и закръглени, отколкото му се бяха сторили в клуба. Пенелъпи взе дълъг копринен пеньоар иззад вратата, облече го и се обърна към Фийлд. Много добре знаеше, че я е огледал.

— Ричард…

— Ще си тръгвам.

— Както искаш.

— Благодаря за приятната вечер.

— Ричард, целуни ме за лека нощ?

Той не помръдна.

— Нали не съм толкова отблъскваща.

Тя се приближи до него и побутна ревера му с пръст, както Наташа бе направила преди няколко нощи. Целуна го по бузата.

— Влюбен ли си, Ричард?

Той се изчерви.

— Чувствам, че си влюбен, Ричард, не съм ли права?

— Не знам — отвърна той и се обърна.

— Ричард?

— Да.

— Отвращавам ли те?

— Разбира се, че не.

— Тогава създаваш погрешно впечатление с прибързаното си тръгване.

— Ти си жена на вуйчо ми.

— Срамуваш ли се от мен?

Фийлд въздъхна.

— Знаеш ли, че вуйчо ти не ме е чукал от години?

Той отново се обърна и заслиза по стълбите.

— Лека нощ, Ричард.

22.

Колата спря пред участъка в Малката Русия. Трима свещеници с дълги черни бради и метални разпятия пресякоха улица „Жофр“ и бавно продължиха към руската църква. Подминаха групичка просещи китайчета, без да ги удостоят с поглед.

Фийлд накара шофьора да го изчака и слезе. Протегна се, след физическото натоварване на игрището за ръгби и забавленията от предишната вечер цялото тяло го болеше.

Полицейският участък бе разположен между два магазина, но малко по-назад от улицата. От едната страна имаше шивашка работилница, от другата — магазин за кожи. Апартаментът на Сергей беше на не повече от стотина метра.

Обзавеждането на участъка бе почти като в луксозен клуб. Просторното преддверие бе пълно с тропически растения, чиито листа леко се поклащаха. Зад гишето на дежурния стоеше виетнамец с чиста и изгладена униформа. Фийлд се представи, показа документите си и зачака, докато полицаят извика началника си.

Опита се да сдържи нетърпението си.

Лейтенантът беше жива карикатура на френския колониалист. На ръст бе почти колкото Фийлд и носеше брич, ботуши за езда и широка бяла памучна риза, която подчертаваше тена му. Имаше тъмна коса и голям нос със следи от старо счупване. Непринуденото държане и стойката му напомниха на Фийлд за Люис.

— Аз съм Живро — представи се той и двамата се ръкуваха.

— Фийлд, С1.

— С какво мога да ви помогна, господин Фийлд?

— Издирвам лицето Игор Ментов, за когото имаме данни, че е живял на улица „Жофр“.

— Не познавам такъв човек.

Живро говореше английски с едва доловим акцент.

— Според сведенията ни е пребивавал тук съвсем за кратко, но е бил арестуван за леко нарушение във вашия или съседен район около първи май тази година.

Французинът шумно издиша:

— Преди повече от месец… не знам. Може би.

— Възможно ли е да прегледам оперативния ви архив, ако…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?