Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Ли Као, съдбата ти е отредила обесване!
— Да, да, много жени ми се обесиха на врата — потвърди със задоволство Господарят Ли.
— За бесилка ми е думата!
Храсталаците се раздвижиха толкова бързо, че едва успявах да прочета посланието им. Все пак успях да схвана, че според покойния Лю Лин недостатъкът в характера на Господаря Ли не може да се обясни единствено със статистическа вероятност, и че в някое от предишните си превъплъщения нашият стар спътник непременно ще да е бил хиена, скорпион или може би дори идиотът, заемал длъжността управител на Южен Цзи. Храсталаците насмалко не се прекършиха, докато припомняха кариерата на въпросния господин.
— …и нареждал да им отсекат ръцете и краката!
— Невъзможно е това да съм бил аз — отвърна замислено Господарят Ли. — Нямаше да пропусна да наредя да им отрежат и носовете.
— …изгарял всичко до основи!
— Всяка работа трябва да се върши съвестно — отвърна Господарят Ли.
— …до последния мъж, жена и дете!
— Това би било разточително. Поне някои от момичетата трябва да са били хубавки. Лин, стари приятелю, не ми се сърди, но дали е било наистина мъдро да се обграждаш само с вода? — попита Господарят Ли.
Извади меха си с вино и изля част от него в езерцето. С Лунното момче се заловихме един за друг, за да не паднем. Около тъмното винено петно се образува водовъртеж и скъпоценната течност се насочи към устата на ухиления череп. През това време храсталаците мируваха. Сетне един от тях раздвижи клонки.
— „Наздраве“ — прочетохме.
— Това питие е още от твое време — поясни Господарят Ли. — Нарича се планинска роса от Хайнин. Какво ще кажеш за него?
Клонките отново се раздвижиха.
— Хайнин ли? Че възможно ли е такива загубени хора да произвеждат такова превъзходно вино? Впрочем, дори и торните бръмбари могат да притежават някакъв талант. И след като стана дума за торни бръмбари, Големият търбух успя ли да се напие до смърт?
— Все още не е, но не е престанал да постоянства — отвърна Господарят Ли. — Обясних на хазяите му, че неговият черен дроб е направен от някакъв особен вид кристализиран въглерод, но те независимо от това се опитват да го изгонят, защото се опасяват от пожар.
Наля още вино в езерцето, без да забравя и себе си. Клонките отново се раздвижиха.
— Какви са тези хора с теб? Красавецът и панаирджийският пехливанин?
— Пехливанинът е моят уважаван бивш клиент и настоящ помощник Вол Номер Десет, а пък Лунното момче е най-вещият човек в света, що се отнася до звуци и дупета като праскови — поясни Господарят Ли.
Направихме крачка напред и се поклонихме на черепа. Клонките се размърдаха.
— Като гледам Лунното момче, съжалявам, че самият аз вече нямам дупе. Кое обаче те е накарало да доведеш двама млади юнаци при един изкуфял глупак, лежащ на дъното на едно езеро?
Господарят Ли отпи още вино.
— Една от причините е, че искам Лунното момче да надникне в огледалото — отвърна небрежно.
Внушавах ли си нещо, или клонките бяха започнали да се движат някак си разтревожено?
— За какво огледало ти е думата?
— Има едно-единствено свястно огледало — каза Господарят Ли.
— Пази се, Ли Као!
— Други хора вече са минавали по този път — каза Господарят Ли. — Чувал съм, че дори и самият император веднъж е получил пропуск от теб, а и до ден днешен му няма нищо.
Клонките напълно се разтрепериха.
— Тан успя да се измъкне единствено благодарение на съчетанието от божествена намеса и огромен откуп! Можеш ли да се похвалиш, че разполагаш със същата възможност? Мога да открехна вратата, не ще и дума, но веднъж оказал се отвъд нея, ще трябва да разчиташ само на себе си. Момчетата дали ли са съгласие да те придружат в подобно пътешествие?
Господарят Ли ни погледна. Поклоних се на черепа.
— Светлейши господине, там, където отиде Господарят Ли, ще отида и аз — казах.
— Високоуважаеми мъдрецо, животът на една девойка на име Утринната скръб е в опасност, така че съм готов да отида всякъде, където това е необходимо — рече Лунното момче.
Клонките известно време останаха съвсем неподвижни.
След това се размърдаха, сякаш неохотно.
— Така да бъде. Ли Као, не забравяй да поздравиш от мен кралица Фей Йен, ако я видиш. И до днес не съм забравил, че дъхът й имаше уханието на орхидеи. А, и предай моята благодарност на Ли По, задето ми завеща фалшивите си зарове.
Водата в езерцето се раздвижи. Скоростта й постепенно нарасна, докато образува водовъртеж. Не откъснах поглед от черепа. Празните му очни кухини започнаха да излъчват странно сияние, което напълно ме завладя. Стори ми се, че черепът става все по-голям и все по-голям. Белотата на костта изпълни цялото небе, сиянието ме притегли към себе си и изведнъж усетих как влизам в една огромна очна кухина. Господарят Ли и Лунното момче преминаха през другата и миг след това се оказахме върху високия скалист връх на една планина. Около ушите ми свиреше студен вятър, а някъде в далечината изграчи орел.