Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Денис подмина хангарите и се насочи към главния портал. Когато наближи тази част на замъка, където бяха покоите на л’тофската принцеса, отново го налегнаха съмнения. Парапетите на всички тераси бяха запречени с остри колове, практикувани всеки ден от войниците, които нанизваха на тях късове месо. Да приземи с неопитна ръка планер на която и да било от терасите, изглеждаше почти толкова невъзможно, колкото и да изкачи отвесна стена.

Ще бъде ли честен спрямо Арт, ако рискува всичко, заради нищожния шанс да помогне на принцесата?

Денис сви зад ъгъла и почувства, че пулсът му се ускорява. В светлината на трепкащите по стената фенери, той зърна стройната девойка, облечена в бели дрехи, да се навежда от терасата на третия етаж. Вечерният вятър развяваше полите на пелерината й. Той направи още няколко крачки, следван неотлъчно от охраната и тогава принцесата внезапно се обърна. Имаше някой на терасата зад нея.

Денис се притаи в сянката на стената, сякаш бе спрял да си поеме дъх. Следващия път, когато вдигна глава, Кремер се бе надвесил над принцесата. Девойката изглеждаше невероятно малка и беззащитна пред него.

Той й заговори, а в отговор тя само поклати лекичко глава. Опита се да му обърне гръб, но баронът я сграбчи грубо за ръката и отново каза нещо с настойчив тон. Денис не можеше да разбере какъв е въпросът, който обсъждаха.

Линора се дръпна рязко, но Кремер само се изсмя и я притисна към широките си гърди.

Един от пазачите зад Денис подхвърли някаква груба шега. Изглежда, северняците смятаха, че баронът дава на непокорната дивачка онова, от което се нуждае.

Денис опипа внимателно пояса си. Беше пъхнал вътре четири грижливо подбрани гладки камъчета. Все още не бе имал възможността да практикува своето примитивно оръжие. Иначе казано, разполагаше само с първоначалния му прототип — опростен вариант на прашката, която така ловко бе измайсторил и използвал за сваляне на летящото чудовище на вечеринката в Сахарския институт.

Със сигурност щеше да изстреля поне едно от камъчетата, преди стражите да разберат какво става. Пък и Кремер бе доста обемиста цел.

„Ако бях някой от героите на Шекспир, сигурно щях да сметна, че си заслужава да умра за честта на нещастната девойка. Или заради девствеността й.“

Денис отпусна рамене. Всъщност по-голямата част от шекспировите герои не са били романтични идиоти. Дори и да уцели Кремер, само ще го разгневи още повече, и то за сметка на Линора. А можеше да му коства и живота.

Везните клоняха към втората възможност. Ако сега прояви търпение, утре може би ще успее да я спаси. Готов бе да пожертва живота си за нея, но не и заради един безсмислен жест.

От терасата долетя звук от разкъсан плат.

Денис се обърна, за да не гледа какво става. Отдалечи се бързо, за да спести на девойката неприятните подмятания от страна на неговите пазачи. Зад гърба му се разнесе идиотски кикот.

Измина не повече от десетина крачки, когато някакво движение в небето привлече погледа му.

Денис спря и вдигна глава.

Нещо в южния небосвод закриваше една след друга звездите. Движеше се по-бързо от облак, имаше правилни очертания и с приближаването си нарастваше. Той напрегна очи, но светлината на фенерите му пречеше да вижда добре.