Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
20. Официалното разследване на 11/9: още една Комисия „Уорън“?
По-рано обсъдихме първото официално разследване на 11/9 — Съвместното разследване на Конгреса и на Камарата на представителите, което сондираше дейностите на разузнавателната общност във връзка с атаките. През юли 2003 г. администрацията на Буш поиска от Конгреса да не даде достъп на пресата и на обществеността до критично важна част от 28 страници от окончателния доклад за разследването. Много се говори тогава, че тези страници сочели преките връзки между саудитското правителство — отдавна лоялен клиент на САЩ — и онези похитители, които са саудитски граждани. В тези части от доклада, които бяха публикувани, също имаше твърде неловки неща за администрацията.
Президентът Буш твърдо се съпротивлява на допълнителните усилия за разследване на атаките от 11/9 до ноември 2002, когато — под силния натиск на обществеността и особено от семействата на жертвите на атаките, — подписва закон за създаване на Национална комисия за терористичните атаки срещу САЩ, която, както вече беше отбелязано, обикновено се нарича Комисията 11/9. Новата комисия, чиято цел е да подеме оттам, докъдето Съвместното разследване на Конгреса е стигнало, провежда първите изслушвания в края на март 2003 г.
В един инцидент, пълен с невероятна ирония, първият избор на Буш за шеф на Комисията 11/9 е Хенри Кисинджър, виден член на тайни общества и може би човекът, отговорен за създаването на външната политика на САЩ през последните тридесет години. Точно тази дълбоко погрешна външна политика, твърде тънко дегизираният неоколониализъм и плячкосването на различни страни е това, което води до световна антипатия към ролята на Америка в света през последните години.
Макар че е смятан за виден държавник, Кисинджър има и по-тъмна страна, както се вижда от няколко висящи съдебни разпореждания в две европейски страни за военни престъпления и съучастничество в убийство. Например през май 2001 г. по време на престой в хотел „Риц“ в Париж той е посетен от криминалната бригада на френската полиция и му е връчена призовка. Кисинджър се „изнизва“ набързо и никога повече не се връща във Франция.
Кристофър Хитчинс, редовно публикуващ във Vanity Fair и автор на няколко забележителни книги, включително The Trial of Henry Kissinger („Съдебното дело на Хенри Кисинджър“; Verso: 2001), представя богата документация, показваща, че Кисинджър е отговорната страна зад редица актове, които могат да се смятат за военни престъпления, включително зверствата по време на войната в Индокитай, планирани убийства в Сантиаго, Никозия и Вашингтон, окръг Колумбия, и геноцида в Източен Тимур. Например през 1970 г. Кисинджър нарежда отстраняването на главнокомандващия на чилийската армия Рене Щнайдер. Шнайдер е поддръжник на чилийската конституция, който се противопоставя на това, което по-късно става десен преврат срещу социалистическия президент Салвадор Алиенде, и е убит през 1970 г. от десни заговорници в чилийската армия. Бившият американски посланик в Чили Едуард Кори потвърждава пряката роля на Кисинджър в тези събития. Силни доказателства обвързват Кисинджър с действителния, спонсориран от ЦРУ преврат на 11 септември 1973 г., който води до смъртта на Алиенде и стотици от неговите леви поддръжници.
Хитчинс и много други са повдигали притесняващи въпроси за ролята на Кисинджър в смъртта на — по различни оценки — 700 000 камбоджански селяни по време на ерата на Виетнамската война. Едуард С. Хърман, почетен професор в Уортън Скул към Университета на Пенсилвания, пише надълго и нашироко за ролята на Кисинджър в създаването на камбоджанските „полета на смъртта“ и посочва неговото твърде съмнително постижение като човек, отговорен за повече смъртни случаи в Югоизточна Азия, отколкото скандалния Пол Пот. По същия начин именно Кисинджър като държавен секретар при президента Форд одобрява инвазията на индонезийския президент Сухарто в Източен Тимур, която води до още една кървава баня.
При напускането на поста държавен секретар на САЩ Кисинджър натоварва на камион архивите на Държавния департамент и ги закарва в имението на Рокфелер в Покантико Хилс близо до Теритаун, Ню Йорк. Тези документи впоследствие са възвърнати на законните им собственици — американската общественост, но не и преди Кисинджър да изкара значителни суми от публикуването на три тома с мемоари. Тези писания оставят настрана съществени въпроси от годините на неговата служба — включително смъртните случаи в Китай, загубата на Ангола в Африка и аферата в Източен Тимур — и в някои части дори е доказано, че не са верни, след като по-късно официалните документи са разсекретени.